„Насладата от откривателството“ (на издателство „Изток-Запад“) е една прекрасна съкровищница от най-добрите интервюта, речи, лекции и статии на Ричард Файнман. Тази увлекателна и разнообразна колекция предоставя един близък и завладяващ поглед към неговия живот и мислене. В тях виждаме Файнман такъв, какъвто винаги е бил – в една вечна игра с идеите, но и винаги сериозен по отношение на важните за него неща, а именно честността, независимостта и готовността да признае невежеството си.
В „Насладата от откривателството“ ще откриете широк диапазон от теми, над които Файнман е размишлявал и които е разглеждал тъй интригуващо, при това не само в областта на физиката, но също и засягащи религията, философията, компютърните и нанотехнологии (в които е бил пионер); бъдещето на науката и цивилизацията…
Файнман винаги е казвал, че се занимава с физика не заради славата или за награди и отличия, а заради забавлението, заради чистата наслада да откриваш как работи светът и какво го задвижва.
И така, четете, наслаждавайте се и не се стеснявайте понякога да се посмеете на глас или да си вземете една-две поуки за живота; бъдете вдъхновени; и най-вече преживейте насладата от откривателството на един необикновен човек.
Това е първият откъс от „Насладата от откривателството“, който MediaBricks.bg публикува. Утре книгата е на пазара, а ние ще публикуваме нов откъс от тази невероятна съкровищница от най-добрите интервюта, речи, лекции и статии на Ричард Файнман:
Папата и пагоните
Едно от нещата, на които баща ми ме научи, освен на физика (смее се), независимо дали е правилно, или не, беше на незачитане на авторитета … на някои определени неща. Например като малък, когато в „Ню Йорк Таймс” започнаха да излизат първите ротогравюри (това са отпечатани снимки във вестниците), баща ми ме слагаше да седна на коляното му и отваряше вестника на някоя снимка. Имаше например една снимка на папата, на която всички му се кланят. Баща ми каза: „Погледни всички тези хора. Ето тук е застанал един човек, а всички останали се кланят. Каква е разликата? Този тук е папата” – баща ми и без друго ненавиждаше папата – и добави: „Разликата е в пагоните” – разбира се не и в случая с папата, но ако това беше някой генерал, винаги ставаше дума за униформата, за ранга му. „Та този човек има същите проблеми като всички останали хора. Той се храни като всички, ходи до тоалетна, има същите проблеми като другите, той е човешко същество. Защо тогава всички му се кланят? Само заради неговото име и позиция, заради неговата униформа, а не заради нещо специално, което е направил, или заради репутацията му или нещо такова.” Между другото, баща ми работеше в компания за униформи и отлично знаеше разликата между човек в униформа и без нея; за него това просто си беше същият човек.
Мисля, че баща ми беше доволен от мен. Веднъж обаче, като се върнах от Масачузетския технологичен институт, където бях прекарал няколко години, той ми каза: „Сега след като вече си образован в тези неща, има едно нещо, което така и не успях да проумея много добре и което бих искал да ми обясниш.” Попитах какво е това нещо, а той каза, че разбрал, че когато атом осъществява преход от едно състояние в друго, излъчва светлинна частица, наречена фотон. Потвърдих, че това е точно така. А той попита: „Добре, но този фотон вътре в атома ли е бил, или там е нямало фотон?” Отвърнах: „Вътре няма никакъв фотон. Просто се излъчва, когато електронът осъществява преход.” А баща ми попита пак: „Добре, но тогава откъде идва той и как излиза оттам?” Не можех просто да отвърна: „Счита се, че броят на фотоните не се запазва, те просто се създават от движението на електрона.” Не можах да му го обясня с нещо като: звукът, който издавам в момента, не е бил вътре в мен. Не е както когато момченцето ми започна да говори и изведнъж съобщи, че не може повече да произнася думата „котка”, защото се била изчерпила в торбата му с думи (смее се). Човек няма в себе си торба с думи и когато ги използва, той просто ги създава в същия този момент. По подобен начин в атома няма торба с фотони и когато се излъчват от него, те не идват от някакво конкретно място. Не можах да измисля нещо по-добро. Баща ми изобщо не беше доволен от мен в смисъл, че така и не успях да му обясня никое от нещата, които не разбираше (смее се). Явно напълно безуспешно ме беше пращал във всички онези университети, за да мога после да му обясня тези неща, след като така и не ги проумя (смее се).
