Само за три години български палеонтолози са открили и описали фосили от титанозаври, анкилозавър и орнитоподни динозаври обитавали нашите земи преди 83 млн. години. Към това трябва да прибавим и намерените предполагаеми останки от гигантски птерозавър – летящо влечуго, живяло по времето на динозаврите. Това става ясно от нов научен доклад, който обобщава резултатите от първите три години разкопки и изследвания на фосилното находище на къснокредна тетраподна фауна край град Трън. Докладът е изготвен от мултидисциплинарен екип, който включва учени от Националния природонаучен музей при БАН, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Геологически институт „Страшимир Димитров“ – БАН, както и световноизвестния палеонтолог Стивън Брусати от Университет в Единбург. Докладът бе изнесен на ежегодната научна конференция с международно участие „Геонауки“ (3-4 декември), която се организира от Българското геологично дружество.
Резултатите събрани от учените през последните години, бяха представени пред българската геологична общност от Владимир Николов, докторант на Националния природонаучен музей при БАН, носител на докторантската стипендия на фондация Карол Знание и първи автор на научното съобщение съпътстващо доклада. Сред оповестените нови научни данни, най-любопитни за широката публика с интерес към праисторията несъмнено са първите за страната ни предполагаеми останки от гигантски птерозавър (птерозаврите са група летящи, влечуги живели по времето на динозаврите) и първите открити у нас фосили на сухоземни микрогръбначни с къснокредна възраст (вероятно останки на жаби). Бяха представени новооткрити фосилни зъби от древни роднини на съвременните крокодили, както и останки на костенурки, част от които предстои да бъдат официално описани в научната литература в скоро време. Естествено не бяха пропуснати и най-впечатляващите сред мезозойските животни – нептичите динозаври. Според палеонтолозите в находището край Трън освен публикуваните по-рано през годината останки от титанозаври, са открити и фосили от анкилозавър и орнитоподни динозаври.
Струва се да се отбележи, че събраната до този момент от гл. ас. Дочо Дочев и доц. Полина Павлишина (и двамата от СУ) информация позволява на екипа да погледне отвъд фосилните останки и да започне да възстановява картината на света, който са обитавали динозаврите и останалите животни, преди повече от 80 милиона години. Историята запазена в скалите показва изключително големи колебания на морското ниво в интервала преди около 93 – 83 милиона години, като след поредното рязко отдръпване на морските води преди около 84 – 83 милиона години са били отложени седиментите образуващи скалите, в които учените откриват днес останки от древни животни. Нещо повече, особеностите на древните растителни спори и полен открити в скалите, показват че утайките погребали животинските останки са се натрупали в лагуна или по самото морско крайбрежие. По-рано публикувани данни на част от научния екип показват, че климатът по онова време е бил топъл, с подчертано сезонен характер (сух и влажен сезон).
Събраната до този момент информация и откритото неочаквано разнообразие от къснокредни сухоземни животни обрисуват находището край град Трън, като едно от най-значимите находища на сухоземни фосилни гръбначни в Европа от края на късносантонския и началото на раннокампанския подвек на къснокредната епоха. Най-значимите европейски находища от това време са в Унгария (късен сантон) и Австрия (ранен кампан).
Научното съобщение е достъпно онлайн, където всеки с интерес към мезозойската история на България може да се запознае от първа ръка с информацията и да види снимки на част от събраните фосилни кости.
http://bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2020_3/PDF/39_Nikolov_GeoSci_2020.pdf
По време на церемонията по закриване на конференцията, която се проведе виртуално заради глобалната пандемична обстановка, изнесеният от Владимир Николов доклад беше отличен с наградата „Професор Живко Иванов“ за най-добър доклад представен на конференцията от млад учен, която се връчва от Murgana Geological Consulting.
Екипът се надява успешно да продължи изследванията си в находището край град Трън, като всички са уверени, че важните открития тепърва предстоят.
