Наука

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

На 16 март 2020 година в международното палеонтологично списание Palaeontologia Electronica беше публикувана научна статия описваща третата находка от нептичи динозавър в България и първата от предполагаем титанозавър. Това са най-големите растителноядни динозаври и най-големите сухоземни животни съществували в историята на Земята.

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България
Илюстрация: Владимир Николов

Изследването е извършено от изцяло български екип, в който участват (по ред на авторство на статията): Владимир Николов (палеохистология; Национален природонаучен музей – БАН), Марлена Янева (минералогия и седиментология; Геологически институт – БАН), Дочо Дочев (геология и стратиграфия; Софийски университет), Ралица Коньовска (палеонтология и седиментология; НПМ-БАН), Иванина Сергеева (рентгенова дифрактометрия; ГИ-БАН) и Латинка Христова (палеонтология; НПМ-БАН, ръководител на проекта „Палеонтологични разкопки и проучвания в търсене на българските динозаври“).

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

Различни членове на екипа публикувал статията върху находките от титанозаври, по време на палеонтологичните разкопки през 2018-та година.

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

Водещият автор Владимир Николов е редовен докторант към Националния природонаучен музей към БАН. В края на миналата година той печели докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ за 2020 година. Освен това Владимир Николов е и единственият художник палеоилюстратор в България – т.е. занимава се с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или дори на цели праисторически екосистеми. Специално за MediaBricks.bg той разказа повече за динозаврите, научната статия и работата на екипа, който стои зад третата находка от нептичи динозавър в България:

Фондация Карол Знание връчи наградите си за докторантска стипендия и „Предприемач в науката“ за 2020 г. (видео и снимки)
©MediaBricks.bg

Завроподите са вероятно най-емблематичните представители на динозаврите. Със своите колосални размери, изумителни вратове и дълги, камшикоподобни опашки, именно тези дългошиести исполини са животните, които си представяме най-често, когато чуем думата „динозавър“. Те съществуват в продължение на около 150 милиона години и са сред най-успешните от всички динозаври.

Завпоподите обаче са разнообразна група. Една подгрупа са т. нар. титанозаври, средноголеми до гигантски видове динозаври като Argentinosaurus и Patagotitan, които се появяват през късноюрската епоха и изчезват в края на късната креда, когато астероид поставя точка на господството на нептичите динозаври.

Разпространението им е глобално, а техни останки са открити на всички континенти с изключение на Антарктида. Въпреки широкото си разпространение, къснокредният фосилен летопис на титанозаврите в Европа повдига някои въпроси. Късната креда започва преди 100 милиона години и завършва преди 66 милиона години, но някъде по средата има интервал от около 20 милиона години, през който изглежда, че тези динозаври изчезват от териториите на Европа. Поради тази причина през 90-те години на ХХ век някои палеонтолози излагат хипотезата за т. нар. „(европейски) завроподен хиатус“ – период на локално измиране на титанозаврите и повторното им завръщане из европейските земи чрез миграция от Африка милиони години по-късно. Имало ли е наистина такова измиране?

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

Фосилните фрагменти от кости на предполагаем титанозавър. Вляво е костта открита от Андрей Цонков, а в дясно тази намерена от екипа на НПМ-БАН.

Находките от нептичи динозаври в България са много редки и доскоро ограничени до едно находище с къснокредна възраст близо до Червен бряг. През 2010-та година от там са описани щраусоподобен динозавър (орнитомимозавър) и динозавър с патешка човка (хадрозавроид). Последните години беше открито ново находище с динозаврови фосили, този път край Трън. То също е къснокредно, но малко по-старо от това край Червен бряг, а намерите в него кости са от времеви интервал, в който находките на каквито и да било динозаври в Европа са относително редки. Точно времето на „завроподния хиатус“.

В новата научна статия обект на проучване са два костни фрагмента открити в района на Трън. Първият е открит от г-н Андрей Цонков, любител колекционер на фосили, а вторият от екип на Националния природонаучен музей. Фосилите са твърде непълни, за да се разбере въз основа на външните им белези на какво точно животно принадлежат. Поради тази причина е изследвана тяхната костна хистология, т.е. особеностите на тъканите изграждащи костите. Направените анализи разкриват характеристики на костните тъкани, които са типични за динозаврите и позволяват, макар и предпазливо, находките да бъдат определени като принадлежащи на титанозавър.

Научна статия на български учени описва първата находка на титанозавър в България

Микрофотографии показващи особеностите на костните тъкани на един от изследваните фосили.

Подобен резултат е неочакван. Изследване публикувано миналата година с водещо участие на геолози от СУ датира фосилите и находището, от което произлизат, на около 84-82 милиона години. Точно средата на „завроподния хиатус“ в Европа. Българските находки добавят нови данни към натрупващи се през последните години открития от други части на Европа, които показват, че титанозаврите всъщност не са претърпяли локално измиране. Тяхното отсъствие от фосилния запис по всяка вероятност се дължи на геоложки фактори ограничили запазването на техните останки в скалите.

Българските находки са интересни и поради още една причина. Установено е, че някои европейски динозаври са били островни джуджета. Фосилните фрагменти открити край Трън са с очевидно дребни размери. Костната им хистология показва, че вероятно са принадлежали на полово зрели животни и е малко вероятно да са достигали гигантски размери, но непълнотата на материала в момента не позволява по-нататъшна интерпретация.

След тези първи открити находки, през 2018-та и 2019-та година бяха проведени много успешни палеонтологични разкопки край Трън, ръководени от екип на НПМ-БАН и с участието на учени от ГИ-БАН и СУ. В резултат на това бяха открити нови фосили от динозаври, мезозойски костенурки и роднини на съвременните крокодили. Събраният от находището фосилен материал е обект на детайлни и задълбочени проучвания, което дава основания на изследователите да очакват още интересни открития. Тепърва ще научаваме повече за българските динозаври.

 

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!