На 9 май започва 4-дневно приключение в света на знанието. Деветото издание на Софийски фестивал на науката събира над 100 български и международни учени от 9 до 12 май в София Тех Парк. Какви тайни крият черните дупки? Може ли изкуственият интелект да има предразсъдъци? Животът преди и след Земята, куриозните истории зад някои големи научни открития, изгубеният свят на българските динозаври и още много интересни теми са ни подготвили организаторите от Британски съвет.
Тази година фестивалната програма хвърля светлина върху личности и събития, чиито годишнини отбелязваме през 2019-та − от Леонардо да Винчи и първата околосветска експедиция на Магелан и Елкано, през кацането на Луната до създаването на Периодичната система на химичните елементи, основаването на БАН и на Международния астрономически съюз.
Изложби ще напомнят за богатството на света – от дълбините на морските води до безкрая на Космоса и изгубените светове, от редките химични елементи до науката, която ангажира посредством изкуство.
Новост тази година са зона “Направи си сам” и работилници, където деца и подрастващи ще работят с новите технологии, ще създават хуманоидни машини и лего роботи, ще изследват виртуалните светове на Minecraft, платформата за изкуствен интелект Azure AI Services, 3D технологии и ще участват в различни иновативни занимания.
Благодарение на партньорството между Британски съвет, МОН и Столична община, всички събития за деца са напълно безплатни и хиляди ученици отново ще участват в забавни събития и практически работилници, заедно със своите преподаватели или родители.
Училищна програма
На 9 и 10 май (четвъртък и петък) е специалната училищна програма за организирани групи от ученици с техните преподаватели. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география.
Акценти от общата програма на 9 май (четвъртък)
Първият ден на фестивала ни отвежда на вълнуващо пътешествие към Луната по случай 50 години от първото кацане там. Гл. ас. д-р Владимир Божилов от катедра Астрономия на СУ “Св. Климент Охридски”, Тихомир Димитров от програма “Космическа академия за деца” и Никола Каравасилев, учител по физика и астрономия, ще ни запознаят с важни аспекти на това историческо събитие – изследванията на Луната преди изпращането на хора там и условията за живот.
Пътешествието в Космоса продължава с Виктор Данчев, физик в “ЕндуроСат” и координатор на образователна програма “Космически предизвикателства”, който ще ни представивнушителни мащаби и пространства във Вселената, сравнени с разстоянията в ежедневието ни.
Същата вечер, Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване в Университета Нотингам Трент, Обединеното кралство, и директор на Международния отдел за гейминг изследвания, ще разнищи интересните митове около поведението на пристрастяването, факторите, които го провокират и дали някои хора са склонни към него повече от други.
Подгответе се и за научен експеримент с дълготраен страничен ефект – повишено ниво на любопитство! В “Научна стендъп комедия“ Невена Христозова, Наско Стаменов и Борис Яначков ще ви убедят, че науката освен интересна, може да бъде и изненадващо забавна.
Акценти от общата програма на 10 май (петък)
Вторият ден на фестивала ни среща с Карол Мъндел, професор по екстрагалактическа астрономия и директор на катедра Астрофизика в Университета в Бат, член на британския Институт по физика и главен научен съветник в британското правителство. Тя ще представи значението на черните дупки за еволюцията на Галактиката, загиването на масивните звезди и как съвременните роботизирани технологии дават нови възможности за изследването на Вселената.
С демонстрации и експерименти, за най-разпространения елемент на Земята – Кислорода, ще разказват учените от Интерактивен детски център за наука и технологии TechnoMagicLand, а с различните лица на полимерите, ще ни запознае доц. д-р Мария Спасова от Института по полимери – БАН.
“Какво е общото между слоновата кост и хероина?“ ще разберем от Иън Джаксън, консервационен директор на WWF България, посветил над 20 години на опазването на природата в Източна Африка и Югоизточна Азия. Той хвърля светлина върху пагубните ефекти от незаконната търговия с диви животни, чийто трафик наподобява черния пазар за трафик на наркотици, оръжия и хора.
Акценти от общата програма на 11 май (събота)
Съботната програма предлага две документални прожекции. Филмът на National Geographic Documentary Films “Панаир на науката”, определен от критиците като “брилянтен и чудат”, проследява историите на най-умните и забележителни тийнейджъри от 78 държави. По-късно през деня, с встъпителни думи от сър Дейвид Атънбъро, “Живата Темза” ще ни разкрие непознатата история на криволичещата през Лондон река. И двете прожекции ще бъдат съпроводени от специални гости.
Разкрития за куриозните истории зад върховните научни постижения ще ни представи нанотехнологът д-р Божидар Стефанов в “Учените сигурно са полудели”. Завладяващата история на един изгубен свят ни връща 150 млн. години назад, за да проследим развитието на динозаврите с д-р Стийв Брусате, палеонтолог и еволюционен биолог в Единбургския университет. Повече яснота на вечните въпроси къде, кога и как е възникнал животът, ще ни даде проф. Николай Денков от СУ “Св. Климент Охридски”, чийто физикохимични изследвания търсят границата между неживото и живото в природата.
Ще погледнем и в недалечното бъдеще с д-р Стела Ткачова към един оптимистичен сценарий, в който след 10 години астронавти ще живеят и изпълняват научни експерименти на борда на лунната орбитална платформа “Гейтуей” на НАСА и в Лунното градче. А за това дали в бъдещето ще продължат да се създават условия за предубеденост в системите за изкуствен интелект, ще разберем от Алекс Фефега.
Ще отбележим 150-годишнината от създаването на Периодичната система на химичните елементи наслаждавайки се на връзката между химия и кулинария. Финалистът в конкурса за комуникация на науката FameLab, доц. д-р Аспарух Камбуров и гл. ас д-р Господинка Гичева, ще представят “Гурме наука” – демонстрационна кулинария на живо, при която гостите отговорили правилно на зададените въпроси, ще имат възможност да опитат експерименталните ястия. Ще завършим съботната вечер с проф. Марк Лорч, биологът Фил Бел-Янг и още една зрелищна “Химична вечеря”, посипана с химични елементи и съпроводена от една по-различна бинго игра.
Акценти от общата програма на 12 май (неделя)
Неделната програма предлага срещи с още български и международни финалисти и победители в конкурса за комуникация на науката FameLab.
В сложния свят на науката, където възникват спорове във всяка сфера, Рикардо Импавидо представя трите най-интригуващи научни концепции във физиката, математиката и мета-науката, където все пак цари съгласие в “Науката, за която сме сигури”.
За съмненията, които предизвиква съществуването на “Черните дупки“ във Вселената ще ни разказва Агнеш Киш-Тот, унгарски астрофизик. На вълнуващо пътешествие през “Еволюцията на езика“, през лабиринта на гените, хилядолетията на времето и светлинните години на пространството ще ни отведе д-р Петър Ефтимов, ветеринар и молекулярен биолог.
Извън съмненията и споровете в науката, безспорен е фактът, че спешно трябва да бъдат предприети действия за опазването на океаните. Емма Уертас от Института по морски науки на Андалусия подчертава заплахите за морското биологично разнообразие и отговорността, която ние всички носим, за да могат и идните поколения да се радват на океана.
С какво всъщност се различаваме от другите видове? Гл. ас. д-р Латинка Христова, Ралица Коньовска и Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН ни връщат 84-82 млн. години назад към “Изгубеният свят на българските динозаври”, открити в Западното Средногорие.
Документалният филм “Мечтай смело: Изграждането на света”, представен от Джеф Бриджис, е пътуване през света на човешката изобретателност и инженерната мисъл, постигнала привидно непостижимото. С д-р Димчо Чотров и Ангел Бъчваров ще разгледаме “Версии на реалността” − неясните и погрешни разбирания, потенциалните възможности и тенденции в областта на виртуалната реалност.
Не пропускайте разказа на доц. д-р Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел “Вирусология” в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и епидемиолога д-р Савина Стоицова за сложния и лъкатушещ път на борбата на човечеството със заразните болести, предотвратими с ваксини. “Какво следва?” в медицината и какъв е значимият медицински напредък във важни терапевтични области ще научим от Александрина Ал-Джасем, д-р Петър Ефтимов, Александър Атемин и лекарят д-р Алексей Митев.
По традиция, закриващото събитие на фестивала отново ще бъде националният финал на “Лаборатория за слава Famelab 2019”. Ще научим кой ще стане новото лице на науката в България и ще представи страната ни на международния финал в Обединеното кралство?
Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2019 година. Пълната програма можете да намерите онлайн на ТУК
Изложби, експерименти и демонстрации
Освен събития, фестивалът предлага изложби, научна книжарница и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите и изпробвате науката в действие. Към зоните “Откривател”, “Наука”, “Изложби” и “Зона 42” се присъединява и зона “Направи си сам”, където деца и младежи могат да работят с технологии, да създават и изследват. Всички изложбени зони на фестивала са със свободен достъп. Разгледайте ги онлайн на https://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival
Билети и пропуски
Достъпът до изложбите и шатрите с експерименти е свободен. Повечето от събитията са безплатни, а входът за останалите продължава да е на символичната цена от 5 лева. При закупуване на 10 или повече билета през онлайн системата ще получите отстъпка от 20%. Резервирането на места за безплатните събития, както и закупуването на билети, вече става през една и съща онлайн система, достъпна от сайта на фестивала.
Партньори
Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство със Столична община и е част от Календара на културните събития на София за 2019 година.
Основни партньори са A1, Microsoft, Aurubis, Neterra и ARPharM.
Институционални партньори са Форум Демокрит, Българска академия на науките, Фонд “Научни изследвания“, Софийски университет “Св. Климент Охридски”, Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски“, Съюз на учените в България, Посолство на Великобритания, UK Science & Innovation Network, Институт Сервантес, Италиански културен център, Унгарски културен институт, Полски културен институт, Посолство на САЩ, Министерство на отбраната., Атлантическият Клуб.
Медийни партньори са Българска национална телевизия, InGlobo, сп. БГ Наука, Obekti.bg, National Geographic Channel, Дневник, Капитал, безплатен културен гайд Програмата, в. Аз-Буки, Площад Славейков, Наука OFFNews, Sofia Globe, Trio.bg, сп. Образование и специализация в чужбина, MediaBricks.bg.
Фестивални партньори са Национален природонаучен музей, Национален политехнически музей, Национален музей “Земята и хората“, Национален археологически институт с музей (НАИМ), Музейко, TechnoMagicLand, Зелена София, Център по забавна математика, Географ БГ, Българско географско дружество, Space Challenges, АПЕКС, Български антарктически институт, Space Academy, SoftUniKids, Робопартанци, Академия РОБОТИКА, MindHub, Технократи, Университет за деца, ДНК, Българско дружество за защита на птиците, Детска архитектурна работилница, Тонедико, Обединено Дрон Общество, Университетски ботанически градини, УНИЦЕФ, WWF, Ecosystem Europe, Alzheimer’s Research UK, University of Swansea, UWE Bristol, University of Hull, The Living Thames, Thames Estuary Partnership, M.A.P. Black Sea, CIELA, Мулти култи колектив, 68 бригада „Специални сили“, Национален университет „Васил Левски“, SoftUni, Център за изследвания и анализи, Образование без раници, BioSeek, STEAM Education, sandacite.bg.
