Тази година финалът за докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ бе безпрецедентно силен и оспорван. За това и експертното жури направи труден избор – докторантска стипендия от 10 000 лв. печели инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет, София. Освен това за първи път в историята на конкурса бяха връчени и две специални награди на другите двама финалиста: Моника Праматарова, докторант в Софийски, спечели Phd Research Innovation Award от 2000 лв., а Радослав Симеонов, докторант в Софийски университет, спечели Outstanding Doctoral Research Award – 2000 лева.
Председателят на журито, г-н Станимир Каролев, коментира: „Убедени сме, че признанието, което получават тримата докторанти от авторитетния конкурс ще ги мотивира още повече и ще видим впечатляващи резултати в работата им.“
Докторантската стипендия е персонална и се връчва от 2012 година от името на финансова група „Карол“. След учредяването на фондация „Карол Знание“ стипендията се предоставя от името на фондацията.
За 2022 година победител във финала на конкурса бе д-р Теодор Ангелов. Той е докторант от Медицински университет София, завършил със Златен Хипократ медицина през 2020 година. Темата на неговата дисертация е Клинико-генетично проучване на мотоневронните болести.
За 2021 година финалът на конкурса печели Ния Тошкова. Тя е докторант в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към Българска академия на науките и работи в Националния природонаучен музей. Ния Тошкова изучава прилепите от 13 години, а темата ѝ сега е „Стареене и имунна система на прилепите през зимата“. Тя спечели подкрепата на журито и стипендия от 8000 лева след силен финал и сериозна конкуренция в първото онлайн издание на конкурса.
За 2020 година носител на стипендията е Владимир Николов, редовен докторант към Национален природонаучен музей при БАН. Той е един от малцината палеохистолози у нас и единственият палеохудожник. Важен успех в работата му е установяването на третата находка от нептичи динозавър в България. Със средствата от докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ стана възможна експедиция край град Трън това лято, за която младият учен разказва в поредицата Песента на титаните.
Преди него за 2019 година отличието бе връчено на Галина Соколова. Тя е строителен инженер, завършва магистърска степен в УАСГ. Печели първа награда в конкурса на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране „Дипломна работа на годината за 2015 г.“ С темата на научната си разработка участва в Х Юбилейна международна научна конференция „Проектиране и строителство на сгради и съоръжения“ (теория и практика за устойчиво бъдеще) през септември 2019 година във Варна. Докладът е отличен с награда „Най–добър доклад на млад учен“ на конференцията от Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС).
За 2018 г. носител на стипендията бе Драгомира Стоянова – редовен докторант втора година в СУ „Св.Климент Охридски”, Биологически Факултет, Катедра „Обща и промишлена микробиология”, Лаборатория „Бионанотехнологии”. Темата на нейната научна работа е „Антимикробна активност на наноструктурни материали”. Има 11 научни публикации, 10 участия в национални и международни конференции в областта на нанотехнологиите и четири награди, две от които финансови грантове за участие във форуми.
Сред носителите на стипендията е и изявеният астроном и учител, ръководител на националния отбор по астрономия и астрофизика Никола Каравасилев. През 2016-а той използва средствата от докторантска си стипендия, за да закупи лабораторно оборудване за стаята, която използва във Физическия факултет на СУ, където подготвя олимпийци по физика и астрофизика.
Ето как премина финалът за докторантската стипендия, който се проведе на 11 януари:
Първа от финалистите презентира Моника Праматарова, докторант в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя изследва приложението на виброакустиката като средство за интегрираното управление на насекоми вредители. За първи път у нас журито на конкурса чу биоакустични сигнали, издавани от шест вида листни бълхи. Уникалните звуци са записани от докторанта по време на теренна работа. Това е първото изследване на виброакустичния метод за контрол на европейски видове листни бълхи-вредители и първо биоакустично сравнение на близки видове вредители. При установяване на насекомите на терен, учените ги проучват и записват стридулационната им комуникация. Това става чрез пиезоелектрична грамофона доза и дигитално записващо устройство, прикрепени към растението. Плейбек записите, използвани за манипулиране на виброакустичното поведение на видовете, се възпроизвеждат чрез високоговорител, поставен в непосредствена близост до стъблото или клон на растението. Отделно, в абсолютен етанол се събират насекоми за последващо PCR изследване на бактериите, намиращи се в храносмилателната система на насекомите. Експерименталната работа се провежда на терен и в лабораторни условия. Проектът използва интердисциплинарни методи. Практическото му приложение може да реши глобалния екологичен проблем за нарастващото потребление на инсектициди и все по-честата поява на инсектицидна резистентност.
Вторият финалист е изследовател на състава на тъмната материя – Радослав Симеонов, докторант във Физически факултет на Софийския университет и в Niels Bohr Institute, Копенхаген, Дания. Той направи нещо още по-специално за журито – пренесе го през ускорителите, на които са разположени експериментите A Large Ion Collider Experiment (ALICE) и Positron annihilation into Dark Matter Experiment (PADME)! Показа видео, което лично е снимал в един от ускорителните комплекси на CERN по време на тестове на протитипи на детектори за йонизиращо лъчение. Показа и кадри от Нацоналната лаборатория във Фраскати, Италия, от детекторния комплекс на PADME. Докторантът работи по водеща хипотеза, че частиците от Стандартния модел взаимодействат със скрит сектор от частици посредством медиатори, частици–портали. Първите му проучвания по темата са свързани с аксионоподобни частици и това му отваря портала към научната група от експеримента PADME. Така от 2017 година младият физик търси нови частици заедно със световно известни учени и има амбицията да запали за това още български докторанти, студенти и ученици. Нещо повече – да създаде своя научна група, с която да работи по изследвания на природата на кварк-глуонната плазма и да направи голямо научно откритие в областта. Изследователят на тъмната материя с години сериозна научна работа е спечелил място като пълноправен член на екипа, работещ по конструирането на допълнителен калориметър към експеримента ALICE. В момента участва активно в разработването на прототипи за този калориметър – FoCal-H Prototype. Мотивацията му да достигне до финала на това предизвикателство е… отвъд стандартния предел!
Последният финалист в конкурса, инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет – София, буквално даде в ръцете на журито елементите, от които изгражда стенд за комбиниран цикъл с пакет твърдооксидни горивни клетки и двигател с вътрешно горене. Като се обединят се създава хибридна система с високо КПД, малко вредни емисии и широка приложимост. Това е и целта на дисертационния проект – да изследва съвместната им работа и възможността за намаляване на емисиите на CO2 чрез използване на конвенционални въглеводородни горива. Такива системи може да се използват за производство на електроенергия, или когенерация, за битови нужди или в индустрията, както и за основно задвижване на големи транспортни средства като кораби, влакове, подемно-транспортни машини, кариерна транспортна техника. Твърдооксидна горивна клетка също може да се вгради като спомагателен агрегат към тежкотоварните автомобили и да работи с ДВГ. Като краен продукт докторантът ще създаде иновативен подвижен стенд за изследване на маломощен ДВГ с различни горива, включително изследване със синтетичен газ, копиращ състава на анодните газове на пакет твърдооксидните горивни клетки. Чрез него ще се изследва комбинираният цикъл, ще се определят важни работни параметри, емисиите на вредни газове и потенциалът за приложение. Вече са създадени симулационни модели на пакет твърдооксидни горивни клетки и на ДВГ и 3D модел на бъдещия стенд. Закупена е и част от необходимата апаратура. Амбициозната далечна цел на инженера е комерсиализиране на научната работа и собствено производство в България.
