Съоснователят на Printivo д-р Радостин Стефанов е най-младият член на журито за докторантската стипендия на фондация „Карол Знание“ и ще бъде лектор във второто издание на програмата „Предприемачи в науката“. Основните етапи на програмата са безплатно обучение и конкурс за годишна стипендия „Предприемач в науката“ с награда 30 000 лв. Тази година обучението е насочено към докторанти и млади учени, работещи в инженерните науки, автоматизацията, изкуствения интелект и новите технологии.
Д-р Радостин Стефанов е софтуерен инженер с опит в български компании за технологични иновации като Allterco Robotics, Minerva Networks, Chain Solutions и Мобилтел. Има бакалавърска и магистърска степен по телекомуникации от Техническия университет – София. Пак от там – вече и докторска степен по „Иновативни комуникационни технологии – IoT мрежи“. Завършил е и магистърска програма „Иновативни комуникационни технологии и предприемачество“ в университета Aalborg, Дания. Съосновател е на биотехнологичния стартъп Printivo за 3D-биопринтиране на човешки тъкани. Компанията е „Иновативно предприятие на годината“ за 2018 г., носител е на международната награда – CIDIC Award и финалист в международни стартъп състезания: BetaPitch Global Berlin 2017 & CESA Awards 2018.
Тази година програмата Предприемачи в науката кани талантливите и амбициозни докторанти и хора на инженерните науки. Ти успя успоредно със следването и докторантурата да участваш в един от успешните стартъпи у нас. Разкажи как се случи това.
– Аз винаги съм комбинирал разрешаването на един теоретичен проблем с разбирането за това какво е неговото практично приложение. Това е естественият процес на търсене на знания и решаване на приложни проблеми. Още като бакалавър завърших и курс по предприемачество в The Business Institute. Те използват и адаптират за българския пазар методологии на Stanford University, Cornell University, Harvard University, Business Model Generation и др.
В Дания част от предметите ми бяха насочени към spin-off компании и това как след университета можем да продължим да работим по дадената тема. Може би, след като бях минал през всички тези малки стъпки, желанието да пробвам наученото ставаше все по-силно. Това доведе до създаването на екипа и проекта Printivo.
От опита, който имаш и в научната, и в предприемаческата област до момента, колко е важен екипът за един успешен проект?
– Екипът е изключително важен. Още в университета бяхме опитали с група колеги да създадем стартъп и успяхме да реализираме идеята чисто инженерно, но след това всичко пропадна. Тогава разбрах, че стартъп с трима инженери няма как да се получи. Много е важно да има разнообразие от кадри с различни специалности и умения. Трябва да има бизнес ориентиран кадър, който да може да продаде продукта, разработен от екипа. Много е важно да има и човек, който може да преведе сложните термини на език разбираем за потребителите и инвеститорите. Това са умения, които се трупат с времето и е нужно целенасочено да се стремим, опитваме и тренираме във всеки удобен момент, без да се притесняваме от резултата.
Избрал си една от професиите на бъдещето, както я определят често. Как се насочи към 3D принтирането, как се учи нещо, което е в бъдещето?
– През 2017-а година бях поканен за лектор на изложението “Професии с бъдеще”. Там представяхме точно това – интересните професии, които можеш да работиш и след 10 години.
За да разработваш нови продукти се налага да разбираш целия процес, за да работят нещата накрая в синхрон.
В университета много се чудех защо се налага да имаме “Основи на инженерното проектиране”, след като ще се занимавам с комуникации и програмиране. В момента осъзнавам колко е полезно да можеш да чертаеш с CAD програми и да знаеш основите на мисленето при създаването на обектите и продуктите. Евристиката или евристичният метод е метод за решаване на логически или математически задачи, за които няма алгоритъм. Методът включва стъпаловидно стесняване на областта на търсене на решения чрез индуктивни разсъждения, базирани на натрупания опит. Това да знаеш как да направиш анализ на заданието и след това избор на метод за проектирането е изключително полезно. Много съм благодарен, че тогава в ТУ-София се запалих по този предмет и започнах да си мисля всякакви нови неща с научените подходи и се стараех да ги прилагам колкото мога по-често.
Участието ви в състезания за стартъпи как помогна за развитието на бизнеса?
– В началото беше много трудно да насочим вниманието към нас и да намерим правилния човек, който да повярва в нас и идеята ни. След като успяхме за половин година да направим прототип, започна едно голямо обикаляне. Дори стигнахме до Дубай на едно изложение, резултатът от което беше куп визитки и счупен принтер по време на транспортирането. Тогава разбрах, че влагата в Дубай е доста голям проблем за инструментите и самия принтер. Така и не успяхме да продадем идеята там, но не се отказахме и продължихме да участваме в изложения и състезания. Така стигнахме и до Betapitch София, където станахме първи и се класирахме за световния Betapitch в Берлин. Там също бяхме финалисти и един месец след като се върнахме започнахме разговори с нашия първи инвеститор – Светозар Георгиев. Той беше жури в София и тогава е започнал да следи нашата работа и е харесал голямото желание, с което работихме по идеята.
Кое беше най-трудно при реализацията на идеята?
– За нас най-трудното беше да намерим правилното направление в 3D био принтирането. Както при инженерите и докторите, всеки си има специализация и направление. Няма как да си инженер по всички направления или доктор по всички специалности. Така е и с принтирането. За да може да навлезеш в детайлите на един орган, трябва да се разучат всички биологически и химически процеси, реалните физически размери и много други неща. В началото не бяхме поели по-правилния път и бързо осъзнахме, че в България нито има пазар за тази тъкан, нито има специалисти, които да ни посъветват и да ни спрат ако се отклоним от правилната посока. След това започнахме по-обратния път и намерихме много добри стоматолози и лекари, фармацевти и изключителни специалисти и професори в София и страната. Те ни показаха реалните съществуващи проблеми в медицината, с които се сблъскват всекидневно и за които няма удобни решения. Тогава започнахме да мислим как може да ги решим чрез био принтиране. Паралелно с това натрупахме много практически знания за по-големи проекти.
Всички питат кога ще можете да създавате реално органи? Върху това конкретно ли работите в момента?
– Всички научни групи и R&D лаборатории работят върху това. Харвард, Кеймбридж и много частни фирми и spin-off компании искат да са първите пионери в областта. Много е важно да дефинираме какво точно представлява реалният орган. Ако е просто биологична тъкан, дори тази година, на 16-и април, излезе новина от работна група в Тел Авив, че са изпринтирали първото в света сърце. За съжаление към момента размерите, с които работим са от порядъка на 1-2 см заради трудностите в това да се поддържат клетъчните структури живи. Именно заради това и самото сърце се побира в една длан и е още далеч от принтирано сърце, което да е като истинско и може да се трансплантира. Въпреки това сме свидетели на един огромен и експоненциално нарастващ бум в сферата на био принтирането.
Ние също сме много близо до реална костна структура и се надяваме в близките 5 години да сме свидетели на трансплантирани костни органи. Костната тъкан е един много интересен орган и мисля, че има реален шанс точно такъв да е първият 3D принтиран и трансплантиран орган.
Кои са клиентите на Printivo в момента?
– В момента единствените ни клиенти са инвеститорите. За разлика от всички останали области и бизнеси, медицината е доста сложен и бавен легално процес. Сертифицирането, клиничните тестове и всичко свързано със здравето на хората се следи изключително стриктно. За нас също е много важно да сме сигурни, че нещата, които правим ще помогнат на хората, а не обратното. Затова и на подобен стартъп до стъпването му на пазар са необходими поне 3-4 години. Хубавото е, че времето минава изключително бързо и първите две години са вече зад гърба ни.
Кой е най-големият ви успех досега?
– Най-големият ни успех до момента е събирането на наистина много млад и умен екип от специалисти, студенти и стажанти. Създаването на две работещи лаборатории и колаборациите, които текат в момента с няколко университета и клиники. За нас е важно и популяризирането и продаването на науката.
Искаме хората да не се плашат като чуят за 3D принтирани органи, а да се запознаят максимално с технологията. Съвсем скоро ще се похвалим и официално с много интересни новини, за които работим усилено последните 5 месеца.
Чувстваш ли се предприемач?
– Не знам какво значи да се чувстваш предприемач, но със сигурност се радвам, че преследвам и успявам да увлека други хора в идеята на това в България да създадем биотехнологичен стартъп. Малките победи всеки ден и новите предизвикателства ме карат да се чувствам щастлив с това, което правя.
Каква би била твоята дефиниция за „предприемач в науката“?
– Предприемач в науката трябва да бъде човек, който иска да популяризира и продава наука и знания. Трябва да може да обяснява и показва колко труден и важен е продуктът, който е създал – било то физически или чисто интелектуален.
През май проведохме анкета, в която участваха основно докторанти и учени от инженерните науки. На въпрос дали биха търсили реализация в корпоративния сектор едва една трета отговарят категорично Да и още толкова, с условието, ако имат възможност да продължат с научната си работа? Как си обясняваш тези резултати?
– Според мен учените често не са уверени. Колкото повече знания придобиваш, толкова повече разбираш колко е необятен светът на науката. С нарастването на научните степени, увереността от сблъскването с корпоративния сектор спада.
Самият аз имах късмет още в първите години от университета да навляза и може би този страх отмина бързо, защото осъзнах, че мога да бъда много полезен дори на големите фирми именно с моите знания.
Предприемчиви ли са българските инженери?
– Абсолютно ДА! Неслучайно всеки ден чуваме за българи, разработили нов алгоритъм във Facebook, Google, SpaceX, CERN и още безброй международни гиганти.
Българите сме много добри математици и инженери, и ако има поле за изява, наистина можем да създаваме невероятни неща.
Ако направиш сравнение с колегите в Дания?
– Колегите ми от Дания бяха изкуствено подтиквани от университетите и държавните субсидии да работят в тази насока. Както винаги се получава, когато имаш наготово ресурсите, не успяваш да ги оцениш и малцина бяха тези, които се възползваха. В същото време правителството насърчава още от малки децата да бъдат свободни и да мислят в насока какво ги прави щастливи. Това е много странен феномен как дори един учител или лекар успява да обикне професията си толкова много, че дълги години да се чувства комфортно на мястото, където е избрал да се развива. Няма го бързането след завършване на училище веднага да се кандидатства в университет. Младите хора гледат да пробват различни неща, да изберат това, което им харесва, и след това да се специализират в университетите, да намерят знания и успешна реализация в дадената област.
Смяташ ли, че за да си успешен в професионалната реализация, трябва да бъдеш предприемчив?
– Да. За да успееш било то в собствен бизнес или голяма корпорация, за която работиш, е много важно да бъдеш проактивен. Трябва сам да търсиш възможности за усъвършенстване и да търсиш още работа и отговорности, за да те забележат. Трябва да бъдеш взискателен към самия себе си и да искаш да се развиваш непрестанно.
На какво би искал да научиш участниците в Предприемачи в науката? Вероятно повечето от тях ще са по-възрастни от теб.
– От години моят съвет към участниците е да не се страхуват и да не спират да бъдат любопитни и да създават. Без значение дали ще бъде някоя нова книга, научна публикация или нов клип в YouTube или TedTalk, винаги трябва да сме любопитни и да търсим нещо ново.
Именно програмата Предприемачи в науката е тази нова стъпка, която всеки може да предприеме и да използва свободното си време, за да се развива и забавлява. Опитът, който ще натрупат в това пътешествие, ще им бъде много полезен след време независимо какво и къде ще работят.
А с какво би ги предизвикал?
– Бих ги предизвикал с това да направят продукт на земята, който би бил полезен в Космоса и за в бъдеще. Нека създадат нещо, което до момента не е изобретено и направено.
И не на последно място да се запознаят с нови хора, от различни сфери, имащи същите интереси и възгледи.
