книга с писма между Алберт Айнщайн и Макс Борн - „Кореспонденция (1916 - 1955)“
Наука

Алберт Айнщайн в писмо до Макс Борн: Последвайте сърцата си, без да му мислите много

Издателство „Изток-Запад“ публикува страхотната книга с писма между Алберт Айнщайн и Макс Борн – „Кореспонденция (1916 – 1955)“. Първото издание се появява през 1969 г. Преводът е правен по третото издание от 2005 г. Днес ще ви представим част от увода и едно от писмата на Айнщайн до Борн.

Очаквайте скоро в MediaBricks.bg още откъси от тази книга.

Настоящата книга съдържа кореспонденцията между Алберт Айнщайн и Макс Борн – 117 писма, разменени в периода между 1916 и 1955 г. Повечето са последвани от коментари на Макс Борн, направени по-късно. Включени са и няколко писма на Хедвиг (съпругата на Борн), Богуславски и Паули. Кореспонденцията е на немски с изключение на три писма на английски, които Борн изпраща на Айнщайн през войната. Първoтo издание се появява през 1969 г. Преводът е правен по третото издание от 2005 г.

Броени месеци след публикуването на кореспонденцията умира Макс Борн. Няколко години преди това са починали Волфганг  Паули (1958), Макс фон Лауе (1960), Ервин Шрьодингер (1961), Джеймс Франк (1964), Лизе Майтнер (1968). С това в историята преминава един период на велики открития във физиката, преобърнал представите ни за света, в който живеем.

Писмата между Айнщайн и Борн следят в „живо време“ процесите на тези преобръщания, и то „от кухнята“. Те размишляват, дебатират и творят „в движение“. Пътем рисуват стоящи далеч от „шаблон“ и „канон“ портрети на свои съратници и опоненти, както впрочем и на историческите времена, през които преминават.

Началото на кореспонденцията съвпада в общи линии с момента на създаване на „мита за Айнщайн“. По това време зад гърба му е 1905, „годината на чудесата“, зад гърба му е и 1915, годината на създаване на общата теория на относителността. Отгласи от събития, съпътстващи създаването на този мит, могат да бъдат намерени например в писмата. Може да се каже, че представата ни за Айнщайн се покрива с представата за учения въобще.

Историята от 1916 до 1955 г. играе важна роля в писмата. Централните научни теми в кореспонденцията между Айнщайн и Борн са теорията на относителността и квантовата теория. Но наличната кореспонденция не свидетелства само за почти драматичните спорове относно правилното тълкуване на атомарните явления. Тя показва също как в дискусията са вплетени човешки, политически и светогледни проблеми. Айнщайн и Борн, проявяващи тотален интерес към обграждащите ги социални структури, взимат – страдайки и копнеейки – участие в съвременната си история.

 – проф. д-р Вернер Хайзенберг, Нобелов лауреат

 

3 март 1920 г.

Драги Борн!

Тук е трудно да се даде съвет. Теоретичната физика ще вирее тъкмо там, където сте вие; защото втори Борн днес в Германия няма. Следователно, питането е къде ви е по-приятно. Ако си представя мен в това положение, хрумва ми, че с по-голямо удоволствие бих останал във Франкфурт. Защото би ми било непоносимо да бъда заклещен в малък кръг от надути и обикновено тесногърди (и тясно мислещи) учени (никакво друго общуване). Спомнете си какво претърпя от това общество [Давид] Хилберт. Още нещо трябва да се има предвид. Ако на Макс му се появи необходимостта да заработи нещо странично, което не би могло да се отхвърли категорично с оглед на нестабилната ситуация, то несравнимо по-добре е да се живее във Франкфурт, отколкото в Гьотинген. От друга страна, животът в Гьотинген може да е по-приятен, отколкото във Франкфурт, във всеки случай за домакинята, а също и за децата. Но аз не мога да съдя за това, защото не познавам достатъчно положението във Франкфурт.

В последна сметка не е толкова важно къде си уседнал. Последвайте сърцата си, без да му мислите много. Освен това аз, като човек, нямащ корени никъде, не се смятам годен за даване на съвети. Пепелта на баща ми почива в Милано. Преди няколко дни погребах майка си тук. Самият аз съм непрекъснато в движение – навсякъде чужденец. Децата ми са в Швейцария при такива обстоятелства, че трябва да се захвана с обстоятелствена процедура, пожелая ли да ги видя. Човек като мен има за идеал да е някъде у дома с близките си. Той няма право да ви съветва относно тези неща.

Наблюдението върху подвижността на йоните много ме заинтересува. Мисля, че идеята е правилна. В свободното си време постоянно умувам върху проблема за квантите от гледна точка на относителността. Не мисля, че теорията ще съумее да се лиши от континуума. Но не ми се получава да дам видим облик на любимата си идея да пренаредя квантовата структура, изхождайки от съгласуване чрез диференциални уравнения.

С надежда, че това писмо ще намери всичките ви четирима здрави и щастливи, оставам с най-добри пожелания

Ваш Айнщайн