За първи път Пътуващият фестивал на науката в гостува с. Черни Осъм. „За нас това беше един важен „първи път” – първото село по пътя на Пътуващия фестивал на науката“, отбелязват организаторите от Фондация „Красива науката“. Фестивалът гостува в Природонаучния музей в Черни Осъм за седмото издание на „Деня на рейнджъра“. На 1 и 2 август дворът и залите в музея бяха изпълнени с любознателни деца, младежи и техните родители. Фестивалът приключи с впечатляващи експерименти на открито. Наско Стаменов, Никола Каравасилев и д-р Стефан Николов показаха пред малки и големи посетители как науката може да бъде зрелищна.
В първия ден в двора бяха разположени образователни станции за изследователски предизвикателства, подготвени заедно с екипа на Национален парк „Централен Балкан“ и Националното училище за планински водачи в Черни Осъм. Участниците имаха възможност да работят с компас, бинокъл и оптична тръба, да разпознават животински рога и дървесни видове, да търсят любими животни, научават повече за природните стихии. Част от преживяванията на посетителите бяха и да премиването през пътеката на рейнджъра, да изработят хербарий, да творят, да изкачат катерачната стена и да се спускат по въжения тролей. Всяко дете, преминало през всички станции, получава своя заслужен сертификат „Младши рейнджър“, който доказва наученото и участието му в мисията за опазване на природата.
Интересни срещи се проведоха и в залите на музея. Посетителите имаха възможност да гледат два впечатляващи документални филма – „Експедиция Антарктика“, заснет от журналиста Живко Константинов по време на участието му в 33-тата Българска антарктическа експедиция на о. Ливингстън през 2025 г., и „Айсберг в Залива Емона“ с автор Мария Чернева, който показва най-важните моменти от 34-ата антарктическа експедиция. След тях гостите на фестивала имаха възможност да научат повече за защитените територии в България от презентацията на Сергей Александров, главен експерт в Министерството на околната среда и водите. Финалът на първия ден бе презентацията „Няма нужда да умираме толкова бързо“ на д-р Тома Щилиянов. Той разказа за някои от най-големите бомби със закъснител, които човечеството само си залага, но не знае как да обезвреди (в повечето случаи).
Вторият ден от Пътуващия фестивал на науката също предложи на малки и големи възможност да се включат във вълнуващи работилници и да наблюдават любопитни презентации.
В двора на Природонаучния музей – Черни Осъм, деца с помощта на своите родители изработиха „скъпоценни яйца“ с истински полускъпоценни и декоративни камъни по време на работилницата „Изработи си свое яйце Фаберже“. Теодора Билярска, учен геолог от Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми в Софийския университет, отведе участниците във вълшебния свят на скъпоценните камъни и им разказа повече за тях и любопитни факти за създаването на бижутерийните изделия на Фаберже.
Как се извършват доставки до Международната космическа станция, какви са космическите кораби, които транспортират храна, вода, оборудване и научни експерименти до астронавтите научиха децата, които се включиха в работилницата на Академия „Роботика“. Чрез LEGO роботи те изграждат и програмират свои космически апарати, които трябва да стигнат до станцията и да доставят товара си безопасно.
Интерес предизвика и работилницата „Науката в руло тоалетна хартия“ на химика, преподавател и демонстратор Наско Стаменов. Той развихри въображението на малки и големи гости на Пътуващия фестивал на науката и им показа как сами да правят експерименти.
Чрез онлайн връзка д-р Галя Петрова срещна гостите на музея с удивителния свят на „възкръсващите растения“. Д-р Стефан Николов разкри пред любителите кулинари колко много физика се крие в готвенето, а доц. д-р Евгения Сарафова накара тези, които слушаха презентацията ѝ, да погледнат по нов начин към географските карти и да се запитат „Лъжат ли ни географските карти?“.
Накрая Никола Каравасилев отведе посетителите на фестивала чак до Космоса с презентацията си „Големите очаквания в астрономията“ и любопитните въпроси, които Вселената продължава да поставя пред нас.
