За миналото, настоящето и бъдещето на изследванията на Слънцето от България разказа проф. д-р Росица Митева от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН, по време на лекцията си на тема „Мрежа за наблюдения на Слънцето от България“. Разговорът се проведе на 6 ноември в рамките на Кръжока по астрономия, организиран от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Днес ви представяме пълен запис на лекцията на проф. д-р Росица Митева „Мрежа за наблюдения на Слънцето от България“:
- Кръжок по астрономия към катедра „Астрономия“
- Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Видеото е заснето, обработено и монтирано от Боян Карамфилов.
- За повече информация за Кръжока по астрономия:
- https://astro.phys.uni-sofia.bg/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BE%D0%BA/
- За повече информация относно катедра „Астрономия“ на Софийския университет:
- http://astro.phys.uni-sofia.bg
- https://observatory.phys.uni-sofia.bg/
- С подкрепата на договор № Д01-109/30.06.2025 г. (проект РАЦИО – МОН, НПКНИ) и договор № Д01-362/14.12.2023 г. (LOFAR-BG, МОН, НПКНИ)
С нарастване на слънчевата активност се увеличава и общият брой на слънчевите петна, избухванията и изхвърлената коронална маса от нашата звезда. Електромагнитното лъчение, потоците от енергетични частици и плазма се изследват с наземни и спътникови телескопи. Комбинираният ефект на слънчевата активност в междупланетното пространство, върху самите планетни системи и технологиите е известен като „космическо време“.
Исторически, наблюденията на Слънцето се извършват във видимия диапазон, а от втората половина на XIX век и в червената линия на водорода. Днес е известно, че това излъчване е от най-ниските атмосферни слоеве – фотосфера и хромосфера. Целта ни е да развием този тип наблюдения и в България.
Фокусът на лекцията бе върху изграждането на българска мрежа от станции за слънчеви наблюдения – в бяла светлина и H-alpha. Бяха представени първи тестови изображения от астрономическите обсерватории в Белоградчик, Шумен и София, както и идеи за бъдещото развитие на мрежата.
Росица Митева завършва магистратура във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2007 г. получава докторската си степен в Германия и продължава да работи предимно в областта на слънчевата физика и космическото време. През следващите години има специализации в Германия, Франция, Бразилия и Гърция. От 2014 г. работи в Българската академия на науките, а в края на 2019 г. се присъединява към групата по „Слънце“ в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН. Има участие в различни национални (към Фонд „Научни изследвания“, БАН) и международни проекти (EU Horizon 2020, The European Space Agency, Scientific Committee on Solar-Terrestrial Physics (SCOSTEP). Съавтор е в повече от 50 научни публикации по тематиката.
