За физиката на протозвездните ядра разказа доц. д-р Сава Донков от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН. Той изнесе лекция по темата на 5 юни 2025 г., която бе част от Кръжока по астрономия, организиран от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Днес ви представяме пълен запис на лекцията на тема „Физика на протозвездните ядра“ на доц. д-р Сава Донков от Института по астрономия с НАО към БАН:
Кръжок по астрономия към катедра „Астрономия“
Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Видеото е заснето, обработено и монтирано от Боян Карамфилов
За повече информация за Кръжока по астрономия:
https://astro.phys.uni-sofia.bg/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BE%D0%BA/
За повече информация относно катедра „Астрономия“ на Софийския университет:
http://astro.phys.uni-sofia.bg/
https://observatory.phys.uni-sofia.bg/
С подкрепата на договор Д01-326/04.12.2023 г. (проект РАЦИО – МОН, НПКНИ)
Съвременната астрофизика разглежда молекулните облаци (МО) като местата на звездообразуване в Млечния път (а също и в много други галактики на същия етап от еволюцията им). МО са изградени предимно от молекулен водород (99%) и 1% по-тежки елементи (т. нар. метали). Тяхната температура е много ниска – около 10–30 К. В началото на своето развитие те са силно турбулентни, но в по-късни етапи гравитацията взема превес и образува т. нар. протозвездни ядра. Това са гъсти газови кондензати (също толкова студени – около 10 К) с плътност от около 100 до 1000 пъти по-голяма от средната плътност на облака. Формата им е приблизително сферична и в техните централни части протича звездобразуването. Тези ядра непрекъснато поглъщат материя от заобикалящата ги среда. Тази материя (газ) преминава през обвивките на ядрата и, попадайки в центъра, „храни“ протозвездата. Физиката на протозвездните ядра се обяснява лесно със закона на Бернули, приложен към потока на преминаваща през тях материя. Това води до баланс между гравитационната и кинетичната енергия на единица маса. От гледна точка на силите имаме баланс на гравитационната сила и силата на газовото налягане, което ѝ противодейства. Тези съотношения показват, че протозвездните ядра могат да бъдат в устойчиво динамично равновесие за дълго време (докато звездата в центъра не се е „запалила“) и поради това могат да бъдат наблюдавани от нас.
Д-р Сава Донков е доцент в Института по астрономия с НАО към БАН от лятото на 2022 г. Преди това, в периода 2000– 2021 г., преподава физика в ТУ–София. Подготвя и води курсове по „Обща физика“ за различни инженерни специалности. От 2012 г. активно участва в обучението на студентите от специалност „Приложна физика и компютърно моделиране“ като води курса по „Избрани физични модели“ и специализиращия курс по „Теоретична механика“. Научните му интереси са в областта на астрофизиката, хидродинамиката и термодинамиката. Основните му публикации са посветени на теоретичното моделиране на молекулярните облаци в късните етапи от тяхната еволюция
