За българското участие в овладяването на Космоса разказа доц. д-р инж. Таня Иванова, която е един от създателите на космическите изследвания в България и работи 45 години в Института за космически изследвания и технологии – БАН. Тя изнесе лекцията на 24 април 2025 г., която бе част от Кръжока по астрономия, организиран от катедра „Астрономия“ към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Днес ви представяме пълен запис на лекцията на тема „Космическите изследвания в България“ на доц. д-р инж. Таня Иванова от Института за космически изследвания и технологии при Българската академията на науките.
Кръжок по астрономия към катедра „Астрономия“
Физически факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Видеото е заснето, обработено и монтирано от Боян Карамфилов
За повече информация за Кръжока по астрономия:
https://astro.phys.uni-sofia.bg/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%BE%D0%BA/
За повече информация относно катедра „Астрономия“ на Софийския университет:
https://astro.phys.uni-sofia.bg/
https://observatory.phys.uni-sofia.bg/
С подкрепата на договор Д01-326/04.12.2023 г. (проект РАЦИО – МОН, НПКНИ)
В лекцията на доц. Иванова бяха разгледани накратко най-важните космически проекти, в които България участва активно през последните десетилетия: серия сондови прибори за изследване на йоносферата с помощта на различни космически апарати, първият български спътник Интеркосмос-България-1300, националните програми, свързани с двамата български космонавти Георги Иванов и Александър Александров и др. Тя говори и за дългосрочните успешни експерименти с растения, проведени в българската автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ на борда на ОС МИР, доказали възможността за използването им за храна и пречистване на въздуха на бъдещите космически екипажи. Българските учени участват в дългосрочна програма за разработка на Биологична система за осигуряване на живота на екипажите за полета на човек до Марс. Последните космически изследвания се осъществяват основно с помощта на българските дозиметри от серията Люлин от борда на Международната космическа станция и по проекта „ЕкзоМарс“.
Доц. д-р Таня Иванова е един от създателите на космическите изследвания в България, работи 45 години в Института за космически изследвания и технологии в БАН (ИКИТ-БАН), първоначално в областта на физиката на околоземното пространство. Един от конструкторите на първата българска апаратура, изстреляна на спътника Интеркосмос-8 през 1972 г., наредила страната ни сред космическите държави. Участва в разработката и изработването на серия прибори за директни сондови измервания на йоносферната плазма, летели на борда на спътници и ракети по програмата Интеркосмос. Защитава дисертация и е хабилитирана в тази област на физиката.
Създател на ново научно направление в ИКИТ-БАН „Космически биотехнологии“, ръководител е на научен колектив за разработката на първата автоматизирана Космическа оранжерия СВЕТ за провеждане на експерименти с растения в условия на безтегловност. Две генерации космически оранжерии работят успешно 10 години на борда на Орбиталната станция МИР по няколко международни програми.
Доц. Иванова изнася лекции за Космическите биотехнологии пред магистри на Биологичния факултет на СУ. Заместник-председател е на Българското астронавтическо дружество.
