В сряда (20 март) в 05:06 ч. българско време настъпва астрономическата пролет. Тогава Слънцето стъпва на небесния екватор в точката на пролетното равноденствие, преминавайки от южното в северното небесно полукълбо. На този ден то изгрява точно на изток и залязва в точката „запад“ на хоризонта, което се случва само два пъти през годината – в дните на пролетното и есенното равноденствия. Докато за нас в Северното полукълбо на Земята започва пролетта, в Южното полукълбо ще започне есента. В дните около пролетното равноденствие продължителността на дните за нас нараства най-бързо – с 2 минути и 54 секунди повече на всеки следващ ден.
Астрономическата пролет е изравняване продължителността на деня и нощта (заради рефракцията, този ден оптически е с десетина минути по-дълъг от теоретичните 12 часа).
След пролетното равноденствие изгревите и залезите ще се изместват към север. Пътят на Слънцето над хоризонта ще се удължава и денят ще става по-дълъг за сметка на по-къси нощи, което ще продължи до 20 юни, когато Слънцето ще достигне най-отдалечената си от екватора точка на север. Тогава ще е най-дългият ден в годината, траещ 15 часа и 20 минути.
Лятното часово време (с 1 час напред) ще бъде въведено на 31 март (неделя) в 03:00 ч. и ще бъде валидно до 27 октомври (неделя) в 04:00 ч.