Учебната сграда на Центъра за квантови технологии (ЦКТ) към Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ бе официално открита, съобщиха от висшето училище. Центърът е върхова научна инфраструктура, която затвърждава Софийския университет и Физическия факултет като най-доброто и престижно място за обучение в сферата на квантовата наука, квантовите технологии и квантовите компютри.
На събитието присъстваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев, деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски, ръководителят на Центъра и заместник-министър на образованието и науката акад. Николай Витанов, преподаватели, студенти и докторанти. Събитието бе уважено и от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, от заместник-министъра на електронното управление Александър Йоловски, проф. д-р Георги Ангелов – съветник на вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев. Модератор на събитието бе доц. д-р Владимир Божилов, заместник-декан на Физическия факултет, който определи откриването на учебната сграда Центъра за квантови технологии като едно от най-вълнуващите събития, с което завършва календарната година на Физическия факултет към Софийския университет.
Ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев заяви, че новата база, която позволява да се разширят изследванията в областта на квантовите технологии и квантовите изследвания, което е огромен плюс за Софийския университет. „Надявам се всички усилия на акад. Витанов и на целия му екип да намерят своето изражение в следващите години“, каза още проф. Вълчев. Той подчерта, че събитието е станало възможно благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на образованието и науката.
„Нека да ни е честито и в следващите години да обновяваме всички наши бази, защото от това зависят нашите изследвания, а оттук идва и качеството на преподаване в Софийския университет“, добави ректорът и пожела на добър час на Центъра за квантови технологии.
Деканът на Физическия факултет проф. дфзн Георги Райновски припомни, че на мястото на центъра преди е съществувала лаборатория, създадена преди десетки години за подпомагане на изследванията на екипа на професор Бончев, които започват с детектирането на Чернобилската авария. „С времето тези изследвания прераснаха и в крайна сметка се материализираха в една частна компания, Тита Консулт, която е една от големите компании в областта на ядрената индустрия в България“, каза проф. Райновски. Той изрази надеждата си, че това, което правим днес, е продължение на тази традиция – от научни изследвания през образование до реализация в икономиката.
Деканът посочи, че очакванията на Физическия факултет за развитието на Центъра отговарят на традиционно разбиране какво означава висококачествено образование. „За да имате висококачествено образование, то трябва да стъпва и да се предлага на студентите от хора, които са водещи учени. Именно такъв водещ учен, признат на световно ниво, е професор Витанов, а и младите хора, които е събрал около себе си, дават надежди, че тази визия ще се материализира по блестящ начин“, каза още проф. Райновски. Той изрази надеждата си Центърът да доведе и до създаването на стартъпи в областта на квантовите технологии и пожела успех.
„Ако искаме България да бъде високотехнологична, развита държава, трябва да имаме школа в областта на квантовите технологии и откриването на този център ни дава тази надежда, бих казал увереност, че България ще бъде на картата на развитието на квантовите технологии“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. Той изрази радостта си, че имаме учен на световно ниво като проф. Витанов, както и увереността си, че той ще направи така, че да мотивира повече млади хора да се включат в работата на този център.
Министър Вълчев посочи, че МОН заедно със Софийския университет трябва да мотивира повече млади хора да се включат във висше образование в областта на физическите науки. По думите му тази година вече има положителен резултат в тази посока – приемът във Физическия факултет е изцяло запълнен за първи път от повече от десетилетие, но това е само основа за надграждане.
„Направихме няколко допълнителни крачки, включително и с програмата „Избирам да следвам в България“. Стартираме и инициатива за възпроизводство на школите на ученици. Добрата новина е, че все по по-голяма част от тези ученици остават в България и най-вече в Софийския университет“, каза още министър Вълчев.
Зам.-министърът на електронното управление Александър Йоловски заяви, че Центърът тепърва предстои да докаже своята практическа приложимост. „Нека този храм на науката да ви даде ясна представа, че България се нуждае от всички вас – преподаватели, студенти. Бъдещото на България е в новите технологии. Националната сигурност на България е свързана с новите технологии. Бъдещето е във вас и тази инвестиция в квантови технологии, в това място, което е изключително с човешко лице, както може да видите, това е една невероятна учебна среда, която е много по-добра от тази, която си спомням като студент преди много години“, каза зам.-министърът. Той подчерта, че студентите трябва да знаят, че те не са само теоретици, но са и практиците, които ще внедрят квантовите решения в ежедневието ни. „От вас зависи България да стане едно много по-добро и по-сигурно място за живот“, каза още той. Александър Йоловски подчерта, че науката трябва да има човешко лице и фокусът трябва да е върху хората.
Проф. д-р Георги Ангелов, съветник на вицепремиера и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев, обърна внимание, че Центърът надгражда науката, защото е насочен изцяло в приложни области. Той обърна внимание на работата на акад. Витанов и за конкуренцията в световен мащаб, както и инвестициите, които страната се опитва да привлича и подчерта, че подобни центрове са нещо като междинни звена, които не са толкова видими в публичното пространство, но без тях големите компании не биха инвестирали. Проф. Ангелов отправи поздрав към акад. Витанов и към всички, които са включени в инициативата и пожела успех.
Акад. проф. Николай Витанов, заместник-министър на образованието и науката и ръководител на Центъра за квантови технологии, разказа за създаването на Центъра и реновирането на сградата. Той отправи специални благодарности към ректора на Софийския университет проф. Георги Вълчев, декана на Физическия факултет проф. Георги Райновски и инж. Георги Божанин, главен мениджър.
В Центъра работят около 35 души, със средна възраст под 30 години, има петима утвърдени учени – акад. Николай Витанов, доц. Андон Рангелов, доц. Боян Торосов (ИФТТ), доц. Светослав Иванов, доц. Петър Иванов, шестима асистенти и постдокторанти, 10 докторанти и голям брой студенти-дипломанти. Сътрудничествата в България обхващат групи от Физическия факултет и Факултета по химия и фармация на Софийския университет, БАН, Техническия университет-Варна, INSAIT, GATE, София Тех Парк, Техническия университет-София, както и голямо международно сътрудничество с над 20 лаборатории в Европа. Финансирането в момента е по програма „Хоризонт Европа“ и от Плана за възстановяване и устойчивост.
Акад. Витанов отбеляза, че научните групи в центъра са четири – „Квантови компютри и квантови сензори“ с ръководител акад. Николай В. Витанов, „Квантов контрол“ с ръководител доц. Андон Рангелов, „Квантови алгоритми“ с ръководител доц. Боян Торосов и „Квантова метрология“ с ръководител доц. Петър Иванов.
По думите му Центърът има стабилна основа в две бакалавърски и две магистърски програми (по една на български и една на английски език) във Физическия факултет, две магистърски програми и една докторска програма. „Ние стъпваме на една база, защото смятаме, че най-важен е човешкият потенциал и хората. Защото тези технологии ще ни връхлетят и когато ни връхлетят, ще бъде късно тогава да започнем да обучаваме студенти и докторанти. Нашата мисия, колкото и високопарно да звучи, е създаване и обучение на „квантовата армия“ на България. Квантовите технологии са зад ъгъла, подобно на изкуствения интелект ще ни връхлетят и ние искаме да имаме подготвени хора, които да знаят за какво става дума и да могат да работят с тях“, изтъкна проф. Витанов. Той допълни, че най-добрият начин за подготовка на висококвалифицирани кадри е чрез създаване на наука на най-високо ниво.
Ръководителят на Центъра подчерта, че с колегите му предвиждат създаване на Национален квантов институт с европейско финансиране (Sofia Institute for Quantum Science, Technology and Innovation, SIQSTI), който успешно е преминал първа фаза по програмата Teaming (единствен от 14 български проекта). Целта е, ако бъде успешен, да има 80 учени и 10-15 души административен персонал след шест години. Планират да изградят четири експериментални лаборатории по квантови компютри, сензори, комуникации и учебна лаборатория.
В презентацията си акад. Витанов проследи развитието на старите квантови технологии по време на Първата квантова революция в периода 1925 – 2000 г. Те използват квантовите свойства на материята като цяло. Сред примерите, които акад. Витанов посочи, бяха микроелектрониката, ядрената енергия, рентгените, ядрено магнитния резонанс, ПЕТ скенера, лъчетерапията, протонната терапия, лазерите, фотоволтаиците, фотодетекторите и сензорите, оптичните комуникации, телескопите.
По думите на акад. Витанов новите квантови технологии, развили се по време на Втората квантова революция в периода от 1984 г. до днес, манипулират отделните кванти на ниво атом, йон, молекула и т.н. Сред примерите, които посочи, са квантовите компютри, криптографията, телепортацията, сензорите, радарите, метрологията и микроскопията и други. Той разгледа всеки един от тях, тяхното развитие, бъдеще и приложения.
В рамките на тържественото откриване д-р Иво Михов направи демонстрация на работата на реален квантов компютър.
