Технологични решения, услуги и проекти на Българската академия на науките, насочени към индустрията, както и добри практики за сътрудничество бяха представени по време на форума „Наука за бизнес“ с нетуъркинг, който се проведе днес в Интер Експо Център. Шестото издание на форума откри президентът Илияна Йотова, съобщават от БАН.
„Богатството на съвременните общества се създава там, където знанието среща предприемаческия дух, а научните открития се превръщат в производство и конкурентно предимство. България има всичко необходимо за това – талантливи учени, креативни инженери, предприемчив бизнес и традиции в науката. Нужно е да превърнем тези предимства в обща национална цел“, заяви тя, предаде Пресцентърът на Президентството.
Държавният глава поздрави организаторите на събитието – Българската академия на науките и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, като отбеляза, че провеждането на форума е доказателство как държавата, науката и бизнесът могат да говорят на един език – в полза на България и на нейното развитие. По думите ѝ партньорството между науката и бизнеса не е еднократна инициатива или въпрос на един реализиран проект, а трябва да е стратегически избор за бъдещето на България.
„Днес повече от всякога е необходимо взаимодействието между научните организации и бизнеса да не зависи от лични контакти и случайни инициативи, а да бъде естествена и устойчива част от икономическата политика на държавата“, заяви президентът. Илияна Йотова посочи, че истинската стойност на научните постижения се разгръща тогава, когато те достигнат до хората, до предприятията и до пазара. Президентът беше категорична, че България не трябва да бъде само пазар за чужди технологии, защото страната ни има всички възможности и предимства да ги създава.
Илияна Йотова изрази съжаление, че българската държава е в дълг към своите учени и тази сфера остава хронично недофинансирана от десетилетия, а съвременната приложна наука изисква модерни лаборатории, високотехнологично оборудване и конкурентни условия на труд. „Затова благодаря на българските учени за тяхната отдаденост и призвание, имаме основание да бъдем горди и с постиженията на Българска академия на науките“, заяви президентът, като отбеляза разработките, направени в различни области като информационните технологии, медицината, роботиката, новите материали, енергийната ефективност и други.
„Не бива да подценяваме и ролята на малките и средните предприятия, които са гръбнакът на европейската икономика и на българското предприемачество. Те най-често превръщат иновацията в реален успех“, каза държавният глава. Тя поздрави бизнеса за иноваторския дух като двигател на прогреса.
Президентът открои и друг аспект на научния напредък, а именно националното самочувствие. „Твърде дълго говорим за изтичане на потенциал и е време е да започнем да говорим за привличане на таланти, за условия младите учени да остават в България и да развиват идеите си тук“, каза Илияна Йотова. Тя допълни, че нито една стратегия няма да бъде успешна, ако най-добрите ни умове продължават да реализират потенциала си извън страната. Това може да стане чрез осъзнаването, че науката не е разход, а е инвестиция, която определя бъдещето ни, докато иновациите са условие за конкурентоспособност, каза Илияна Йотова.
„Наука за бизнес“ е едно от най-важните събития в календара на БАН. Събитието се превърна не само в традиция, но и насочи усилията на учените, занимаващи се с приложни изследвания, да показват своите разработки, каза председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева. Тя подчерта, че с всяка изминала година на форума се представят все повече изделия и технологии, а на щандовете в експо зоната се показва функционалността на продуктите, които Академията създава. Най-трудният път, който трябва да се измине, за да стане едно наше откритие реалност, е пътят от лабораторния прототип до пазара, каза още чл.-кор. Славчева.
Зам.-министрите на иновациите и дигиталната трансформация Атанас Мазнев и на образованието и науката акад. Николай Витанов приветстваха участниците в събитието.
„Българската академия на науките е лидер в това учените в нейните институти да правят наука, като мислят за продукти, полезни за обществото“. С тези думи заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов приветства участниците във форума, съобщава Пресцентърът на МОН. „Бизнесът не може да бъде конкурентоспособен в дългосрочен план, ако не залага на последните научни резултати“, каза зам.-министър Витанов. По думите му именно в пресечната точка между висшите училища, научните организации, предприемачите и индустрията се раждат решенията, които променят цели сектори. Той даде пример как информационни технологии и изкуствен интелект, квантови технологии, биотехнологии, енергетика, чисти технологии, инженерни науки водят до модерното производство. „Българската академия на науките е пример за развитие на всички тези технологии за постигане на най-високи научни резултати“, отбеляза акад. Витанов.
Той припомни, че бяха създадени центрове за върхови постижения и центрове за компетентност, а в посока развитие на връзката с бизнеса е създадената карта на научната инфраструктура в България с важни обекти, в много от които участва Българската академия на науките. Зам.-министърът посочи още, че МОН подпомага университетите и научните институти да привлекат и задържат млади учени. И даде пример с две национални програми – за финансиране на проекти на млади учени и постдокторанти и с новата програма „Избирам да следвам в България“, по която ще се предоставят стипендии на медалистите от ученическите олимпиади да учат в наши университети.
Научноизследователските институти на Академията показаха последните си разработки и нови продукти в обособената експо зона пред представители на бизнеса и разказаха за тяхното приложение в практиката и налагането им на пазара. Форумът „Наука за бизнес“ се превърна в ключов фактор за иновации, технологичен напредък и икономическо развитие. В България, както и в много други страни, симбиозата между наука и бизнес става все по-значима за стимулиране на научноизследователската дейност.
