Тази събота и неделя не пропускайте интересните лекции на Софийски фестивал на науката (програма)

На 11 май започна 13-ото издание на Софийски фестивал на науката в София Тех Парк, който ще продължи до 14 май. За това не пропускайте тази събота и неделя да посетите суперинтересните лекции, които са забъркани с много наука, но на разбираем език. В този празник на знанието ще се потопите в света и работата на учени от 11 държави. И през двата дни програмата е много разнообразна затова в MediaBricks.bg сме ви подготвили извадка от интересни лекции, които може да посетите.

Пълната програма и акценти от нея може да намерите в сайта на организаторите от фондация „Красива наука“ ТУК.

13 май:

Бум, квак, тряс!

13 май, 10:00 – 11:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
детско шоу
Доведете децата още в ранни съботни зори на това научно шоу на Явор Денчев!
От квакащи жаби и тътен на гръмотевици, през австралийски птици имитатори, свистящи маркучи и кудкудякащи чаши, до балонени симфонии, танцуващи ненютонови течности и експлозия от пуканки, звуците около нас са толкова вълнуващи, колкото са и причудливи създанията и обектите, от които произлизат или съпровождат.

Как ще донесем марсиански скали на Земята?

13 май, 10:00 – 11:00 ч., Зала 42
деца
Ако искате да научите повече подробности за следващата космическа мисия, която планира НАСА до Червената планета съвсем скоро, в събота сутрин мястото ви е тук. А вие знаете ли, искаме да пренесем марсиански скали за изследване обратно на Земята? Дали учените вече имат представа какво можем да разберем от тях? Как ще се случи транспортирането на скалните проби? Въпросите са много, но по голяма част от тях учените вече работят, така че ако освен да се взирате с любопитство в небето мечтаете някой ден да пътувате в Космоса, елате да научите повече за научните изследвания, които провежда НАСА днес на Марс. Може вашата мисия тепърва да предстои и нека Тихомир Димитров ви убеди в това!

Голяма си лепка

13 май, 13:00 – 14:00 ч., Зала Океан – сграда Инкубатор
работилница за деца
Адхезивите са на навсякъде около нас – лепила, тиксо, гафер. Можем да закрепим нещо за друго по хиляди начини. Но не всеки вариант е еднакво добър. Един компонент, два компонента, с вода, без вода, с въздух и без. Химията зад тези тривиални в ежедневието ни ситуации е безкрайна, така че ще ги разгледаме отблизо и ще видим какво ще ни се залепи накрая. А най-добрия в залепването и разлепването е Наско Стаменов, който ще сподели с вас лепкавата си страст по химията.

Развитие и бъдещето на тестването на лекарствата

13 май, 11:00 – 12:00 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
обща публика
В последните години все повече и по-често се говори за разработването и тестването на нови лекарства. Ако и вие се чудите каква точно е истината, заповядайте да научим някои от фактите, които ще ни помогнат да вземем своето информирано решение. Ще говорим за историческите сведения, които описват как са се случвали първите подобия на клинично изследване и какви са били резултатите. Ще научим за Джеймс Линд и първото контролирано клинично изследване на лек за скорбута. Ще поговорим как се стигна до „най-голямата медицинска катастрофа“, скандала с Талидомид как рекламираното като лек за сутрешно гадене и безопасно за бременни средство доведе до малформации при повече от 10,000 новородени. В наши дни, за да се одобри ползването на ново лекарство и/или терапия, се минава през няколко стадия, включващи тестване върху животни, върху хора и подробен преглед от различни институти. Но доколко е ефективно? Как може още да се подобри процеса, за да можем самите ние да се чувстваме по-сигурни като пациенти.

Скритите реки на света

13 май, 12:30 – 13:30 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
обща публика
Къде изчезва само преди няколко хиляди години втората по отток африканска река? Защо Амазонка има река близнак в земните недра под себе си? Коя е най-дългата река на Антарктида и защо можем да я видим само няколко седмици? Коя величествената река, която под скалите на тропическия остров Палаван? Това е само малка част от въпросите, на които ще отговори Димитър Желев. Не пропускайте да научите вдъхновяващи факти от географа, пътувал до повече от 70 страни по света.
По повод 60 години от създаването на Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Какво ни казват земетресенията

13 май, 13:00 – 14:00 ч. Зала 42
младежи и възрастни
Учени от няколко държави, сред които България и Чехия, стартираха мащабен нов европейски проект за изучаване на сеизмичната активност на континента, включително и на Балканите, както и дълбочинния строеж на района. В края на миналото лято в България бяха разположени сеизмични станции от мрежата на проекта, които събират данни за движението на адриатическата литосферна плоча и причините за земетресенията по нашите земи. Детайлната информация за строежа на земната кора дава на учените знания за процесите, които водят до сеизмичните явления – научете какво точно изследват и защо сеизмолози от много държави полагат усилия за изграждането на гъсти мрежи от сеизмични станции и за обработката на данните след това. Повече за проекта и предстоящите изследвания ще научим от д-р Петр Колински, сеизмолог в Института по геофизика в Прага, Чехия, работил и във Виенския университет, Австрия.
На английски с превод на български език. В партньорство с Чешкия център.

Сателити на лов за горещи вълни

13 май, 14:30 – 15:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
младежи и възрастни
Как съвременните технологии позволяват на дистанционните изследвания на Земята да проследявате зараждането и разпространението на горещи вълни и тяхното въздействие върху околната среда? Отговор на този и много други вълнуващи въпроси ще получите от гл. ас. д-р Евгения Сарафова, преподавател по дистанционни изследвания на Земята, географски информационни системи и картография в Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и съосновател на Географ БГ.
По повод 60 години от създаването на Геолого-географския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Възход и властване на бозайниците: в сянката на динозаврите

13 май, 16:30 – 17:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
Хората сме бозайници, подобно на повече от 6,000 други животински вида – от мишките и прилепите до слоновете и китовете. Заповядайте, за да чуете повече за еволюцията на бозайниците от британския палеонтолог Стийв Брусати, и заедно да извървите продължилото 325 милиона години пътешествие на нашите предшественици, които успяват да оцелеят в сянката на динозаврите, да се спасят в най-лошия ден в историята на Земята, а след това бързо да увеличат числеността и многообразието си, за да завладеят планетата. Стийв Брусати, професор по палеонтология и консултант на филма „Джурасик свят: Господство“, ще разкрие някои от току-що откритите фосили и ще разкаже за технологиите, които ни дават възможност да изучим еволюцията на бозайниците в безпрецедентна детайлност.
Специално за Софийския фестивал на науката, издателство Сиела ви кани да откриете във фестивалната книжарница току-що излязлата на пазара книга на Стийв Брусати “Възход и властване на бозайниците” и да вземете личен автограф от автора непосредствено след неговото представяне.
На английски с превод на български език. В партньорство с Британски съвет и издателство Сиела.

Анатомичните пътешествия на д-р Везиров

13 май, 17:00 – 18:00 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
Продължаваме серията от срещи във фестивала, в които успешни учени разказват за своите лични истории. Ако искате да се вдъхновите истински от един млад човек, трябва да се запознаете с д-р Ваньо Везиров. Елате да чуете как младият лекар откри начин да принтира 3D човешки кости. Как след това предпочете да живея в мазе, за да може да си купува принтери и как превърна колата си в кемпер, за да обиколя 30 университета в Европа. Кой е най-точният модел на череп и как е създаден, какъв проблем решава той. Какво е бъдещето на медицината и пресечните точки на 3D принтирането с медицината.
В партньорство с JobTiger.
„Моят път в науката” е поредица, създадена от Фондация „Красива наука”.

Зеленият списък или с какво се гордеят природозащитниците

13 май, 18:30 – 19:30 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
Природозащитниците са свикнали да се радват и на малките неща – успели са да уловят опръстенен прилеп, сложили са радиопредавател на лалугер, не са обърнали по капак колата по пътя за пещерата… Когато много природозащитници обединят усилията си обаче, резултатите могат да бъдат забележителни. Всъщност, редица застрашени видове през последните десетилетия са възстановили популациите си благодарение на правилната човешка (не)намеса. Заповядайте, за да чуете лично от двете млади учени д-р Виолета Желязкова и д-р Мария Качамакова за кои видове става дума. Те ще споделят опита и познанията си относно истински работещите стратегии за опазване на природата.

Новите инфрачервени очи на астрономията: телескопът Джеймс Уеб

13 май, 18:00 – 19:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
Откакто преди почти година, през м. юли 2022 год. се появиха първите снимки, направени от космическия телескоп „Джеймс Уеб”, знанията ни за Вселената се разширяват непрекъснато – от най-далечните й точки до най-близките видими обекти в Слънчевата система. Първоначалното предназначение на този най-мощен телескоп, изстрелван някога в космоса, беше да търси следи от първите галактики, зародени веднага след Големия взрив. Днес обаче, той помага на астрономите да откриват все повече и по-нови екзопланети (планети, които принадлежат на различни от нашата слънчеви системи), да стават свидетели на раждането и еволюцията на звезди, и да откриват нови явления в по-близкото ни космическо пространство. Виждаме Вселената, Галактиката, Слънчевата система в съвършено нова светлина. Не пропускайте тази среща с д-р Стефани Майлъм, Заместник главен учен по планетарни науки на Телескопа „Джеймс Уеб”, за да научите какви нови научни открития бяха направени още през първата му година в открития космос.
Събитието ще се излъчва на живо през интернет единствено за зрителите в залата.
На английски с превод на български език. В партньорство с Посолство на САЩ.

Черните дупки – от теория към наблюдения

13 май, 19:30 – 20:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
След като дълго бяха познати като теоретични куриози в общата теория за относителността на Айнщайн, в наши дни черните дупки се възприемат като стандартни астрофизични обекти. Можем да ги наблюдаваме с помощта на телескопи в целия електромагнитен спектър, както и с детектори на гравитационни вълни. Заповядайте, за да научите от астрофизика д-р Ерик Гургулон от Френския национален център за научни изследвания най-новите постижения както в теорията за, така и в наблюденията на черните дупки и да видите как те ни помагат да подобрим знанията си за гравитацията в нашата вселена.
На френски с превод на български език. В партньорство с Френския институт.

14 май:

Да си поиграем със светлината

14 май, 10:00 – 11:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
детско шоу
Светлината е навсякъде около нас и без нея животът ни би бил немислим. От гледна точка на физиката, тя е сложна електромагнитна вълна. Математическите уравнения, които я описват са наистина сложни и се изучават от студентите в университета. Заповядайте на това научно шоу, за да видите красивата страна на светлината. Ще станете свидетели на причудливи експерименти, които илюстрират светлинни явления като пречупване, отражение и разлагане на светлината. Също така ще покажем нагледно как работят някой от най-използваните оптични уреди – леща, изпъкнало и вдлъбнато огледало и т.н. По-голямата част от опитите, които невероятният астрофизик Никола Каравасилев ще покаже могат да бъдат направени у дома, с помощта на материали, които всеки може да закупи от близкия магазин.

Генетика и акули

14 май, 11:30 – 12:30 ч., Зала 42
Какви истории крие ДНК на акулите? Знаете ли, че ДНК на акулата е 1.5 пъти по-голямо от това на човека? Учените вярват, че това означава, че акулите умеят много неща, които ние, хората, не умеем. Може би учените ще разгадаят тайните на акулите, а може би и ние ще научим нещо за себе си. Или да се поучим от тях? Елате да разберете повече от Гибс Кугуру, един от стипендианти и изследователите на National Geographic за 2022 г.., който се е посветил на изучаването на ДНК на акулите. Гибс е от Кения, научил се е да работи “на терен” с Голяма бяла акула, докато е бил в екипа на компания за гмуркане в клетка в Кейп Таун, ЮАР. В момента Гибс е докторант в Университета Вагенинген в Нидерландия. Надява се с помощта на филми да промени обществените нагласи срещу акулите и така да помогне за опазването на техните популации.
На английски, с превод на български език. В партньорство с National Geographic.

Музиката като наука

14 май, 13:00 – 14:00 ч., Зала 42
Възможни интерпретации на квантовата неопределеност в музиката
За първи път във фестивала ще се срещнем с един от най-известните у нас и по света съвременен български композитор, Георги Арнаудов. Заповядайте, за да участвате в един разговор с метафори за срещата между науката и изкуството, в която професорът по композиция в Нов български университет ще търси едно ново разбиране на това какво е музиката, или по-точно, съвременната експериментална музика. Музиката, според него, е едновременно и изкуство, и наука. Музиката и науката – каквото и да разбираме под тези две понятия, са тясно свързани. И двете използват математически принципи и логика, съчетани с творческо мислене и вдъхновение, и двете вървят по неутъпкани пътеки и изследват всички възможни детайли за да стигнат до резултати, които са едновременно просветляващи и вдъхновяващи. Може да се каже, че науката е музика за разума, а музиката е науката на сърцето.
В партньорство с Международния фестивал „Софийски музикални седмици“.

Екстремни химични елементи

14 май, 13:00 – 14:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
Понастоящем са известни 118 химични елемента, 20 от които са получени единствено в лабораторни условия, а други десетина се срещат на Земята само в нищожни количества. В тази голяма и шарена компания има какви ли не чудаци и екстремисти: леки и тежки, стабилни и бързо разпадащи се, изобилни и редки, животворни и смъртоносни, инертни и зверски реактивни, евтини и скъпи… Елате ги вижте – някои от интересните изцепки, обитаващи Периодичната таблица, представени лично от доц. д-р Лъчезар Христов.
В партньорство с Аурубис.

Да си направим звезда на Земята – празни обещания или обещаваща технология

14 май, 14:00 – 15:00 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
Основният източник на енергия на Земята е термоядреният синтез на водород в хелий, който се случва в ядрото на Слънцето. След близо 70 години опити, човечеството все още не успява да „опитоми” този процес, а учените все твърдят, че „ядреният синтез ще е тук след 10 години”. Елате, за да си поговорим с постдокторанта от Университета в Оксфорд д-р Пламен Иванов за най-обещаващите алтернативни и преходни източници на енергия, подходи, техните скорошни постижения, научните препятствия и целите за близкото и далечното бъдеще.
Събитието ще се излъчи на живо онлайн единствено за зрителите в залата.

Регенерация – нови хоризонти

14 май, 14:30 – 15:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
През 2023 година се навършват 60 години от първите трансплантации на бъбреци, черен дроб и бял дроб. Ето защо ви каним да поговорим за бъдещето на трансплантологията в хуманната и ветеринарната медицина заедно с молекулярния биолог д-р Петър Ефтимов. Какво представлява регенерацията, можем ли да си направим органи от стволови клетки, какви са новите хоризонти пред трансплантологията?
По повод 60 години от създаването на Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Елементарните частици на словото

14 май, 14:30 – 15:30 ч., Зала 42
За широката публика у нас името на Георги Господинов е синоним на модерната българска литература, равняваща се по най-добрите произведения в Европа и света. Последното от поредицата международни признания бе номинацията за престижната награда “Букър”. Малцина обаче подозират, че Георги Господинов е и учен, доцент д-р в Института за литература към БАН с интереси в областта на литературната история, близкото минало, всекидневието. Извън качеството си на учен, като писател, във всеки от романите си от “Естествен роман”, през “Физика на тъгата” до “Времеубежище”, той вплита отделна наука – естествена история, физика, медицина…
За връзката между науката и литературата, за научния и творческия поглед към света и човека, за емпатията, мухите и елементарните частици на тъгата, за времето като тема et al. с доц. д-р Георги Господинов разговаря програмният директор на фестивала, физикът и запален читател Ивайло Славов.
В партньорство с Издателство Жанет-45.

Зелено бъдеще за батериите?

14 май, 16:00 – 17:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
През последното десетилетие проблемите със съхранението на енергия доведоха до разширяване на научното познание и впечатляващи иновации в областта на батериите. Базирани на усъвършенствана химия и електрохимия, тези иновации направиха електрическата мобилност реална. Време е да се запитаме какви ще са батериите на бъдещето, и те ли ще са най-добрия избор за устойчиво развитие. Заповядайте на среща с изобретателя на литиево-йонната батерия Проф. Жан-Мари Тараскон, за да разсъждаваме заедно за огромното предизвикателство пред новите материали, новата химия, новите концепции и новите диагностични техники, пред които са изправени учените днес.
На френски с превод на български език.
В партньорство с Френския институт и Legrand България.

На лов за екзопланети

14 май, 17:30 – 18:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
Днес учените са открили над 5000 планети, които обикалят в орбита около звезди в далечния Космос. Някои от тези екзопланети са твърде различни от Земята, а други може би ще бъдат идеален избор за космическите туристи на бъдещето. Как астрономите откриват екзопланети и как български учени от Физическия факултет (ФзФ) на Софийския университет участват в търсенето и изучаването им в рамките на проекта EXO-RESTART, подкрепен от Фонд „Научни изследвания“ по програма „ВИХРЕН-2021“? Ще разберете повече от астрофизика доц. д-р Владимир Божилов от катедра „Астрономия“ към ФзФ на Софийски университет „Св. Кл. Охридски“.
По повод 60 години от създаването на Физическия факултет на Софийския университет „Климент Охридски”.

Палеоарт – прозорец към праисторическия свят

14 май, 18:30 – 19:30 ч., Зала Лаборатория в партньорство с Аурубис
Все още не сме изобретили машина на времето, но въпреки това разполагаме със средство, което ни позволява да надзърнем в отдавна изгубени светове – палеоартът. Това елегантно съчетание на наука и изкуство, което започва с изследване на вкаменелостите в скалите, преминава през трупане на познание за съвременния организмов свят и завършва с пламъка на художественото търсене и креативност, възкресява древните обитатели на нашата планета, моделира културата ни и дори предсказва бъдещи палеонтологични открития. За историята на палеоарта и процеса на реконструиране на изчезнали животни ще разкаже палеонтологът и палеоартист Владимир Николов.

Гласът на 3000-годишна мумия

14 май, 19:00 – 20:00 ч., Зала Космос в партньорство с А1
обща публика, с билети
Гласът ни има жизнено значение за нормалното ни съществуване, а еволюцията на човешката реч създава условия за комуникация между хората, да предава емоции дори пред огромна публика, дори без повишаване на силата на звука да изразява мнения в шумна среда, или да пеят в акомпанимент на големи оркестри. Тъканите на човешкия гласов апарат се съхраняват при мумификация и този факт създаде възможност да се реконструират гласните звукове на 3000-годишната мумия на древноегипетския жрец Нес-Амун. Заповядайте, за да поговорим за човешкия глас и неговото извличане, както и да разгледаме как го използваме при общуване чрез реч и пеене. Ще научите как на практика звукът на гласните на Нес-Амун бяха възпроизведени, но и ще си тръгнете с полезни съвети как да опазите гласа си здрав.
На английски с превод на български.
В партньорство с Посолство на Великобритания и Мрежата за наука и иновации.

Тъмната страна на Вселената

14 май, 20:30 – 21:30 ч., Зала Космос в партньорство с А1
обща публика
Над 80% от материята във Вселената не излъчва и не поглъща светлина. За нейното съществуване съдим по гравитационните и взаимодействия и ефектите и върху заобикалящата я видима за нас материя. Тъмната материя е играла съществена роля във формирането на звездите, галактиките и галактничите купове. Какъв е нейният състав и дали тя участва в други взаимодействия освен гравитационното остават едни от най-интересните въпроси пред съвременната физика. Заповядайте да чуете от проф. Леандър Литов, един от най-разпознаваемите български учени, за наблюденията, потвърждаващи съществуването на тъмна материя и методите за експериментално изучаване на нейните свойства. Специално внимание ще бъде отделено на експериментите провеждани на Големия адронен колайдер (LHC) в ЦЕРН с цел наблюдение на тъмна материя.
По повод 60 години от създаването на Физическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски”.