Наука

С първа копка започна строежа на Лабораторен комплекс в кампус „Гео Милев“ БАН

С първа копка започна строежа на Лабораторен комплекс в кампус „Гео Милев“ БАН

Със символична „първа копка“ на 8 февруари бяха поставени основите на Лабораторния комплекс в кампус „Гео Милев“ в БАН. Структурата на кампус „Гео Милев“ представлява обединение от 12 научни звена на БАН. Програмата предвижда извършване на основен ремонт на блок 29 на ул. „Акад. Г. Бончев“ и изграждане на общо 30 специфични лаборатории, в това число 20 новоизградени и 10 модернизирани, които ще предоставят възможности за провеждане на висококачествени научни изследвания в съответствие с най-добрите стандарти и практики.

Общата стойност на инвестицията за инфраструктура в този научноизследователски комплекс е 24 мил. лв., от които 5 мил. са за извършване на строително-монтажни дейности, а останалите 19 мил. лв. за доставяне на ново научно оборудване.

В реновирания блок 29 с разгърната площ 1800 кв. м. ще се помещават 12 от лабораториите на комплекса с офиси към тях, общи инфраструктурни единици, зала, обслужваща целия център, и офис за контакти с бизнес организации. В новите лаборатории ще бъдат разположени вече доставените от водещи световни производители модерни апаратури, които ще бъдат използвани  не само от  институтите от БАН, но и от университетите партньори в Центъра за върхови постижения. Останалите лаборатории на кампус „Гео Милев“ са разположени в съществуващите сгради на научните звена на Академията, участници в проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“.

Очаква се комплексното оборудване в кампуса да допринесе за съществено повишаване на нивото на фундаменталните научни изследвания в областта на мехатрониката и чистите технологии и за решаването на важни за индустрията задачи. Получените с него резултати ще окажат също съществено влияние върху конкурентоспособността на българската индустрия във важни области като механика, електроника, системи за управление, електромобилност и съответно ще спомогнат за един по-бърз преход към зелена, енергоефективна и кръгова икономика.

На събитието присъстваха г-н Атанас Пеканов – служебен заместник министър-председател по управление на европейските средства, проф. Сашо Пенов – служебен министър на образованието и науката, акад. Юлиан Ревалски – председател на БАН, г-жа Агнес Монфре – началник отдел в ГД „Регионална и селищна политика“, Европейска комисия, г-жа Елизабет Киркорова – експерт в ГД „Регионална и селищна политика“, Европейска комисия, г-н Иван Попов – зам. изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“, г-н Георги Илиев – кмет на район „Слатина“, членове на Екипа за организация и управление на проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, директори и учени от институтите на БАН, участващи в структурата на кампус „Гео Милев“ и гости.

Церемонията беше открита от акад. Константин Хаджииванов, който заяви, че когато са подготвяли проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“, участниците са го правили със съзнанието, че ще бъде изграден център за върхови постижения за бъдещите поколения.

Служебният заместник министър-председател Атанас Пеканов даде висока оценка на значението на науката за успешното развитие на една държава. Създаването на такива центрове чрез финансиране с европейски средства със своята модерна научноизследователска структура осигуряват прогреса на България. Той определи проекта като „силна инвестиция за по-добра България“ и каза, че именно с конкурентна наука  държавата става иновативна.

Проф. Сашо Пенов, служебен министър на науката и образованието заяви, че България разполага с учени, които имат капацитет да развиват не само българската национална наука, а и да бъдат достойни участници в световната наука. Той добави още, че когато се осигури съвременна материална среда, българските учени ще могат да докажат своя потенциал.

Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски изрази задоволството си от факта, че в най-големия проект по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“  не само като бюджет, но и като капацитет и концентрация на научни потенциал, участват 12 научни звена на Академията. „Къртовска работа, но с такъв проект се привличат млади колеги в съвременни лаборатории“, каза още той.

В словото си г-жа Агнес Монфре подчерта, че когато работим заедно, стигаме по-далеч, макар и по-бавно. Този център, в който участват 17 научни организации и се изгражда сега е уникален. Той създава условия за работа, с които се обръща тенденцията за изтичане на мозъци от страната и благоприятства нейния просперитет.

Поздрави и пожелания за успех на участниците в изграждането на кампус „Гео Милев“ поднесоха г-н Иван Попов, който заяви, че Изпълнителната агенция „Програма за образование“ полага усилия за подпомагане на ефективното изпълнение  на поетите задачи на всеки етап от проекта, кметът на район „Слатина“ г-н Георги Илиев, за който изграждането на подобна структура е не само голямо достижение за българската наука, но  показва доброто сътрудничество между Българската академия на науките  и Столична община, район „Слатина“  и инж. Нина Стоянова,  управител на строителната организация „Калистратов Груп“, която изрази увереност за качественото и в срок изпълнение на обекта.

След поздравленията г-н Атанас Пеканов, проф. Сашо Пенов, акад. Юлиан Ревалски, г-жа Агнес Монфре, акад. Константин Хаджииванов, проф. Пламен Стефанов, г-н Иван Попов, г-н Георги Илиев и инж. Нина Стоянова направиха символично първата копка на новия Лабораторен комплекс в капмус „Гео Милев“.

По проекта „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ се изграждат три научноизследователски комплекса: кампус „Студентски град“ – в Техническия университет, който бе открит през 2022 г.,  капмус „Лозенец“ , обединяващ Факултета по химия и фармация и Факултета по физика на Софийския университет и кампус „Гео Милев“, който се намира на територията на Българската академия на науките – IV-ти километър.