Една от най-успешните космически програми на човечеството е Voyager. Тя успява да създаде огромен научен тласък върху по-нататъшното развитие на космическите изследвания на външната Слънчева система. На 5 март 1979 година апаратът Voyager 1 достига Юпитер, припомнят от вестник „Телескоп“.
Макар това да не са първите сътворени от човека машини достигнали най-голямата планета в нашата система (Pioneer 10 и Pioneer 11 прелитат покрай Юпитер през 1973 и 1974) именно Voyager 1 и Voyager 2 са онази искра, възбудила въображението на стотици хиляди фенове на науката по цял свят и най-вече на учените и астрономите.
Именно прелитането на Voyager 1 бе това, което разкри една изненадваща планетарна система около Юпитер, включваща луни от лед и огън.
Voyager 1 и Voyager 2 напускат Земята през 1977, възползвайки се от едно рядко подреждане на четирите газови гиганта, случващо се веднъж на 175 години, което позволи на инженерите от НАСА да планират и осъществят навярно една от най-вълнуващите мисии в цялото съществуване на агенцията.
Така Voyager 2 посети последователно четирите отдалечени планети – Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун – докато Voyager 1, след прелитането си покрай Юпитер и Сатурн, се отправи високо над равнината на Слънчевата система.
Наред с многото нови открития за самия Юпитер, включително и откриването на пръстени около него, това, което най-много озадачи учените и широката общественост, бяха четирите невероятни Галилееви луни – Йо, Европа, Ганимед и Калисто – всяка от тях един отделен различен свят, невиждан преди това и пълен с нови въпроси и загадки.
Последващите мисии, вече орбитални, позволяващи много по-детайлно изследване на тази планета, се концентрираха именно към решаването на тези загадки.
