На 14 януари се навършват 20 години от най-далечното успешно кацане на апарат, сътворен от човека. През 2005 година на повърхността на Титан (най-големият спътник на Сатурн) кацна космическата сонда Huygens. Това е първото кацане върху луна на планета, различна от нашата, и то на разстояние над 1,5 милиарда километра.
Главната цел на Huygens бе изследване на атмосферата на Титан по време на продължилото два часа и половина спускане към повърхността. След кацането предавателите на космическия апарат продължават да работят още около 50 минути (при планирани 3 минути) и предават данни към Земята, както и снимки от района на кацането.
Космическата сонда Huygens е на Европейската космическа агенция (ESA), която бе част от по-мащабната мисия Cassini – Huygens, съвместен проект с НАСА. Мисията бе изстреляна от Земята през октомври 1997 година. Тя се състоеше от два космически апарата, единият от които (Cassini) остана в орбита около Сатурн в продължение на над 13 години, припомнят от вестник „Телескоп“.
Титан е вторият най-голям спътник в Слънчевата система, с диаметър по-голям от този на планетата Меркурий, сам по себе си е изключително интересен обект. Той е единственият спътник, който има много плътна атмосфера, по-плътна дори от тази на нашата планета (около 1,45 пъти).
По време на спускането Huygens успя да заснеме части от релефа на Титан, като бяха потвърдени предположенията, че на повърхността му текат реки, но не с вода (температурата там е около минус 180 градуса по Целзий), а от прости течни въглеводороди (метан, етан, пропан и др.). Космическата сонда установи, че атмосферата е съставена главно от азот, но също и от тези въглеводороди, които се изпаряват от повърхността, а след това кондензират и падат под формата на дъжд.