Екип, ръководен от асистент Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН (НПМ-БАН), публикува описанието на първите фосилни останки от панцерни щуки в България в специализираното научно списание Cretaceous Research (Q1; Impact Factor: 1.9). Вкаменелостите са на около 83 млн. г. и са открити в динозавровото находище край град Трън в периода 2020–2023 г. Находките разкриват нова информация за разпространението на тези хищни риби из островите на Европейския архипелаг през епохата на късната креда.
Линк към електронната версия на научната публикация в портала ScienceDirect с публично достъпни резюме и въведение: https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0195667124001587
Съавтори на ас. Владимир Николов са д-р Пламен Андреев (Research Center of Natural History and Culture, Qujing Normal University, China), студентът по геология Георги Войков (Софийски университет) и доц. д-р Дочо Дочев (Софийски университет).
Изследваният фосилен материал е събран от динозавровото находище край град Трън в периода 2020–2023 г. и включва 9 зъба и 3 люспи. Осем от зъбите са открити в седиментни проби, събрани през 2021 г. и обработени в лабораторията на НПМ-БАН. Въпреки че останките са твърде фрагментарни, тяхната форма и анатомични особености – вертикалните бразди по повърхността на зъбите и дебелите люспи, покрити от тънък хиперминерализиран (емайлоподобен) външен слой с микроскопична орнаментация – безспорно показват, че принадлежат на риби, представители на сем. Lepisosteidae.
Вкаменелостите на панцерни щуки открити в Трънско са едни от малкото в Европа, които са по-стари от 80 млн. г. и за момента бележат най-източната точка от разпространението на тези риби в рамките на Европейския архипелаг. Трънските фосили изглежда са и първите находки от сладководни мезозойски риби открити в България.
Панцерните щуки (Семейство Lepisosteidae) са група хищни лъчеперкови риби, които в наши дни се срещат единствено в югоизточните части на Северна Америка, Централна Америка и Куба. Съвременните представители на семейството са общо 7 вида, разделени в родовете Lepisosteus (4 вида) и Atractosteus (3 вида). В геоложкото минало, особено през кредата, панцерните щуки се радвали на по-голямо видово разнообразие и по-широко географско разпространение – техни вкаменелости са открити в Северна и Южна Америка, Европа, северните части на Африка, Мадагаскар и Индия.
В Европа са известни около 28 фосилни находища с останки от тези хищни риби, като повечето от тях са с възраст около 72–66 млн. г. и са разположени в западните и централните части на континента. Изключение са няколкото находища в Румъния, но в края на мезозойската ера тези територии са били разположени западно от настоящата си позиция.
Най-старата панцерна щука (Nhanulepisosteus mexicanus) е на възраст около 150 млн. г. и е открита в Мексико. Първите представители на групата на съвременните панцерни щуки изглежда се появяват в началото на късната креда, преди около 100 млн. г.
Съвременните представители на сем. Lepisosteidae са подчертано сладководни хищници, но за някои от видовете са налични данни, че понякога навлизат в бракични водоеми и дори в морски води. Смята се, че същото се е отнасяло и за роднините им от времето на късната креда.
Изследването е финансирано от Национален фонд „Научни изследвания“, Министерство на образованието и науката (Договор № КП-06-Н44/6). Теренните проучвания в периода 2020–2022 г. са подкрепени финансово от The Jurassic Foundation, Фондация „Карол Знание“, Геоложки Консултации Мургана ООД и Обединена българска банка.
