На 17 януари 2023 г. трима млади учени ще участват във финала за годишната докторантска стипендия в размер на 10 000 лв. на фондация „Карол Знание“. Финалистите достигнаха този етап след решение на експертно жури. Избраните учени са Денис Сами – Русенски университет, Иво Михов – Физически факултет на СУ и Мария Пандова – Биологически факултет на СУ.
Денис Сами е докторант в Русенския университет, където завършва и бакалавърска, и магистърска степен. Темата на докторантурата му е Изследване и интегриране на бързи АЦП в ендоскопи, реализирани в стандартна CMOS 130 nm технология.
Целта на дисертацията е проектирането на ендоскоп с цифров и аналогов интерфейс. Проектът обединява CMOS технология (Complementary Metal-Oxide Semiconductor или ДМОП (допълващ се метално-окисен полупроводник) с бързи аналогово-цифрови преобразуватели (АЦП) в ендоскопи, базирани на 130 nm технология.
Този подход не само цели подобрение на резолюцията и качеството на изображенията, но и увеличаване на скоростта на ендоскопите. Вече са постигнати резултати, които предлагат висока резолюция, миниатюризация и висока скорост, превъзхождащи предшественика си – Naneye.
Има две научни публикации от международни конференции и две отличени у нас с награда за най-добра статия. По време на следването си в бакалавърска степен е съавтор на 10 публикации в конференция за студенти и докторанти.
Иво Михов е докторант по квантова информатика в катедра Теоретична физика към Физическия факултет на СУ Св. Кл. Охридски. Темата на докторантурата му е Оптимизирани квантови гейтове и квантови алгоритми. Участва в екипа на новосъздадения Център по квантови технологии и по думите на научния му ръководител, проф. Николай Витанов, е вторият българин, който работи на истински квантов компютър.
Завършил е магистърска степен в University of Manchester, където печели наградата Tessella за най-добър софтуерен MPhys проект за 2020 г.
Основна задача на докторантския му проект е намаляване на грешката и ограничаване на квантови гейтове и експерименталната им демонстрация на квантов хардуер на IBM. Вече са проведени проучвания за влиянието на формата на импулсите върху честотния отговор на кюбита, публикувани във Physical Review A. При импулси с лоренцианова форма за първи път е наблюдаван и описан ефекта на „мощностно свиване“ (power narrowing).
Той разбива една стогодишна парадигма в спектроскопията – ефект, известен като мощностно разширение (power broadening). Този ефект възпрепятства работата на много спектрални методи. Статията с резултати, измерени на IBM Quantum, е приета наскоро във Physical Review Letters, IF=10.
Освен цитираните две, свързани с настоящата му работа, има още една научна публикация от магистратурата му в Манчестър.
Мария Пандова е докторант по програма Микробиология към катедра Обща и промишлена микробиология на Биологически факултет, СУ Св. Климент Охридски. Темата на докторантурата ѝ е Придобит имунитет при бактериите и неговата роля в практиката. И бакалавърската, и магистърската си степен получава в БФ.
Целта на докторантския проект е да се направи оценка на функционалността на придобития имунитет при бактериите и да се посочат насоки за неговото приложение. В основата на този модел са взаимоотношенията между бактериите и техните естествени врагове – бактериофагите. В зависимост от целите на конкретното практическо приложение, тези взаимоотношения могат да бъдат както полезни (търсени), така и вредни (избягвани).
Обект на изследванията е особена група бактерии, които имат двойнствена роля в живота на хората – ентерококите. Те са млечнокисели бактерии от род Enterococcus, намиращи се на границата на полезното и вредното.
Има една научна публикация, участие в няколко изследователски проекти редица научни конференции.
Най-много кандидатури тази година бяха получени от СУ Св. Климент Охридски, следван от БАН. Сред кандидатите има още докторанти от МГУ, ХТМУ, УниБИТ, Медицински университет – Пловдив и Русенски университет.
