Общото събрание на Българската академия на науките удостои акад. Юлиан Ревалски със званието „Почетен член на Българската академия на науките“ по време свое заседание, провело се на 16.03.2026 г., съобщават от БАН. Той заемаше поста на председател на Академията в периода 2016-2024 г.
Званието се присъжда за изключителния му принос като учен и председател на БАН за развитието и утвърждаването на Академията като водещ национален експертен център за научни консултации по въпроси от стратегическо значение за държавата; за активната му дейност в областта на трансфера на знания и укрепването на връзките между БАН и образователната система; за положените усилия за подобряване и модернизиране на научната инфраструктура на Академията; както и за постигнатия напредък във финансовата стабилност и устойчивото развитие на БАН и за засилване на нейното международно присъствие и авторитет.
Съгласно Устава на БАН, чл. 50 (5) за почетни членове на Българската академия на науките, съгласно традицията на Академията, се избират лица с особени заслуги за укрепването и просперитета на БАН и за развитието на науката, просветата и културата в България.
Отличието Почетен член на БАН има дълбоки корени, датиращи още от времето на Българското книжовно дружество (БКД) – предшественик на днешната Академия. Статутът на почетните членове е официално закрепен в първите закони и устави на Академията (включително в Закона за БАН от 1912 г.), като категорията винаги е била запазена за личности с изключителни заслуги към науката, културата и българската държавност.
През 1871 г., само две години след основаването на Българското книжовно дружество в Браила, за първи негов почетен член е провъзгласен Гаврил Кръстевич – виден български книжовник, обществен деец и по-късно главен управител на Източна Румелия. През годините до Втората световна война званието е присъждано на личности, превърнали се в символ на епохата си. Сред тях се открояват имена като Марин Дринов, Иван Богоров, Иван Вазов, Евлоги Георгиев, Найден Геров, Петко Славейков, цар Борис III и др. След възстановяването на присъждането на званието през 1999 г. негови носители стават акад. Иван Костов, акад. Вера Мутафчиева, Дмитрий-Иван Паница, акад. Ростислав Каишев, акад. Чудомир Начев и акад. Иван Юхновски (председател на БАН 1996-2008).
