Една от най-успешните космически програми на човечеството – Voyager навършва 47 години. Тя дава огромен научен тласък на космическите изследвания на външната Слънчева система. Voyager 1 и Voyager 2 напускат Земята през 1977 година, възползвайки се от рядко подреждане на четирите газови гиганта, случващо се веднъж на 175 години. Към август 2024 година Voyager 1 още предава данни на разстояние от 24,5 млрд. километра от нас и е най-отдалеченият от Земята апарат, създаван от човека.
Voyager 1 е изстрелян на 5 септември 1977 г. от Кейп Канаверъл във Флорида. Въпреки че е излита втори, Voyager 1 следва по-бърза траектория и достига до Юпитер и Сатурн преди Voyager 2.
На 5 март 1979 година апаратът достига Юпитер.
Макар това да не са първите космически сонди, достигнали най-голямата планета в нашата система (Pioneer 10 и Pioneer 11 прелитат покрай Юпитер през 1973 и 1974), именно Voyager 1 и Voyager 2 запалват онази искра, възбудила въображението на стотици хиляди фенове на науката по цял свят и най-вече на учените и астрономите, припомнят от вестник „Телескоп“.
Именно прелитането на Voyager 1 бе това, което разкри една изненадваща планетарна система около Юпитер, включваща луни от лед и огън. Наред с многото нови открития за самия Юпитер, включително и откриването на пръстени около него, това, което най-много озадачи учените и широката общественост, бяха четирите невероятни Галилееви луни – Йо, Европа, Ганимед и Калисто – всяка от тях един отделен различен свят, невиждан преди това и пълен с нови въпроси и загадки.
След прелитането си покрай Юпитер и Сатурн, космическият апарат се отправи високо над равнината на Слънчевата система.
През декември 2011 г. Voyager 1 напусна хелиосферата, като така стана първият земен апарат, озовал се в хелиопаузата, която отделя Слънчевата система от междузвездното пространство.
