„Най-близкото преминаване на кометата 3I/ATLAS до Земята ще бъде на 19 декември“, съобщава пред БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. По данни на НАСА тя ще премине на разстояние близо 270 млн. км. Кометата не представлява заплаха за Земята и ще остане далеч от планетата.
През октомври Институтът по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН съобщи, че междузвездната комета 3I/ATLAS (C/2025 N1) показва непознато досега поведение на светлината. Астрономи откриват, че кометата отразява слънчевата светлина по напълно нов начин. С помощта на едни от най-мощните телескопи в света – Very Large Telescope (ESO) в Чили, Nordic Optical Telescope (ORM) в Лас Палмас (Испания) и на 2-метровия телескоп в Национална астрономическа обсерватория в Рожен, международен екип установи, че прахът на кометата проявява най-голямата отрицателна поляризация, наблюдавана някога при комета или астероид. Това откритие може да промени досегашните ни представи за малките тела, идващи от други звездни системи. В наблюденията на международния екип от астрономи с 2-метровия телескоп на Обсерваторията в Рожен е участвал и д-р Галин Борисов от Института по астрономия към БАН.
Резултатите, публикувани в списанието The Astrophysical Journal Letters, показват, че прахът на 3I/ATLAS е смес от тъмни и ледени частици, подобни на тези в далечните транснептунови обекти. Открита през 2025 г., 3I/ATLAS е едва третият известен междузвезден обект след 1I/ʻOumuamua и 2I/Borisov.
„При много комети са наблюдавани негравитационни ускорения или забавяния (т.е. отрицателни ускорения) по причина на изтичащите от кометното ядро струи газ, увличащи със себе си и прах“, казва Маркишки. Той пояснява, че точно те формират обширната временна атмосфера около кометното ядро, наричана кома, както и кометните опашки. Този процес е по-интензивен, когато кометата преминава по-близо до Слънцето, т.е. когато е с близък перихелий. Тогава нагряването на кометното ядро е по-силно и реактивните сили от изтичащото вещество от обърнатата към Слънцето негова страна са по-големи. В зависимост от посоката на въртене на ядрото, тези реактивни сили могат да ускорят или да забавят кометата. По тази причина нейният перихелий може малко да подрани или да закъснее, посочва физикът. Това обаче са обичайни процеси, описани отдавна в старите книги, посветени на кометната астрономия. „3I/ATLAS имаше сравнително далечен перихелий – на 29 октомври тя премина на разстояние 1.356 AU от Слънцето (т.е. колкото е 1,356 пъти разстоянието Земя-Слънце), разказа Маркишки.
Кометата се движи със скорост 137 000 мили в час (220 480 километра в час), съобщава Си Би Ес нюз, позовавайки се на НАСА. Експертите твърдят, че няма опасност за Земята. „Това е около два пъти разстоянието между Земята и Слънцето, разстоянието е много голямо“, казва за Си Би Ес Левент Гурдемир, астрофизик от Университета на Тексас в Арлингтън.
Тъй като междузвездните посетители като 3I/ATLAS преминават през нашата система само веднъж, астрономите имат ограничено време за наблюдения, се посочва в прессъобщението от октомври на Института по астрономия с НАО при БАН. Според екипа това откритие показва, че разнообразието на междузвездните тела е много по-голямо, отколкото се е смятало досега.
„3I/ATLAS разширява границите на нашето познание за междузвездните обекти,“ каза д-р Галин Борисов от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория.
