Хелият е вторият най-лек и вторият най-разпространен химичен елемент в видимата Вселена. За първи път той е наблюдаван на 18 август 1868 г. от Жул Жансен, който при пълно слънчево затъмнение забелязва неизвестна до този момент жълта спектрална линия на Слънцето и предполага, че това е натрий. На 20 октомври същата година астрономът Норман Локиър, също наблюдава линията, но решава, че тя се дължи на новооткрит химичен елемент. Заедно с химика Едуард Франкланд Локиър го наименува хелий (Helium – He) на името на древногръцкия бог на Слънцето Хелиос.
Хелият е безцветен нетоксичен газ без вкус и миризма и заема първото място в групата на инертните газове в периодичната таблица. Неговите температура на кипене и топене са най-ниските сред всички химични елементи, като съществува само в газообразна форма, освен при определени екстремни условия.
В рамките на нашата галактика той заема около 24% от масата на всички елементи, а общата му маса във Вселената се оценява на повече от 12 пъти по-голяма от тази на всички по-тежки елементи, взети заедно.
По-голямата част от хелия във Вселената се състои от изотопа хелий-4, като се смята, че е образуван по време на Големия взрив. Известно количество нов хелий се образува в резултат на термоядрен синтез в звезди с маса, по-голяма от половината маса на Слънцето.
