Рибите в Антарктика могат да послужат като индикатор за глобалните промени в климата и какво отражение имат те върху околната среда. Това заяви в интервю за БТА доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей в София, който е част от 31-вата българска антарктическа експедиция.
„Важно е да знаем по какъв начин топенето на ледниците влияе върху поведението на рибите, за да можем да преценим, ако процесът се задълбочи. Едно от нещата, които очакваме от климатичните промени, е топенето на ледове. Топенето на ледове ще внесе огромно количество сладка вода в Световния океан, но ние все още не знаем как то ще се отрази на биоразнообразието там. Джонсънс Док е подходяща естествена лаборатория в много по-малък мащаб, където да тестваме какви промени може да окаже топенето на ледовете върху рибите, в сравнение с тези, които не са повлияни от този фактор“, подчерта той.
Проектът на доц. Стефанов изследва хипотезата, че активното топене на ледниците в Антарктика оказва пряко влияние върху поведението на рибите и върху начина им на хранене. Ученият използва Джонсънс Док, залив от затворен тип, намиращ се в близост до българската полярна база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън, като естествена лаборатория. Мястото е подходящо заради различния състав на водата си – над залива има топящ се ледник, докато морска коса го отделя от откритите води. Доц. Стефанов се надява да направи сравнителен анализ между екземпляри, обитаващи Джонсънс Док и такива от откритото море, към което спада и Южният залив на острова.
„Идеята е да се установи има ли някакви промени в хранителния спектър на рибите, които живеят в Джонсънс Док и тези, които са в открито море, има ли промени в пространственото им разпределение, тъй като водата в залива е с по-ниска соленост и по-голяма мътност. Водата от топящия се ледник съдържа много примеси – тя е доста по-малко прозрачна. Тази по-малка прозрачност води до по-слаба активност на кремъчни водорасли, на фотосинтезиращи агенти в морето. Очаквам и количеството на кислород в Джонсънс Докс да е по-ниско, тъй като там няма толкова активна фотосинтеза“, обясни той.
„Иска ми се да видим как тези промени, свързани с процесите на топене на ледника, влияят на ихтиофауната конкретно в тези малки условия тук, в Джонсънс Док. Една от основните цели на проекта е да проуча пространственото разпространение на отделните видове риби – т.е. на каква дълбочина кои видове доминират. При предния си престой на остров Ливингстън забелязах, че в по-плитките води живеят двата доминантни вида хищни риби – Notothenia rossii и Notothenia coriiceps. Тези доминантни хищници оказват преса върху по-малките видове като трематомусите, които срещнах само в по-дълбоки води, където количеството на хищниците намалява“, сподели доц. Стефанов.
„Втората е свързана с поведението и храненето на видовете в зависимост от влиянието на топенето на ледника. Третата, основната цел на проекта, е да се създаде система за мониторинг на ихтиофауната в Южния залив. С едни и същи усилия през даден период от време да могат да бъдат проследени промените в популацията на рибите. Положих основите на програмата за мониторинг по време на предното идване на остров Ливингстън. Сега желанието ми е да повторя същите усилия, които имах тогава, да видя какви са резултатите и да усъвършенствам методиката за мониторинг на рибите. Когато през определен период от време се полагат едни и същи усилия, ние ще можем да проследим тенденции в развитието на популациите на отделните видове и, съответно, те да ни послужат като индикатор, ако нещо се случва в антарктическата екосистема“, допълни той.
Проектът е двугодишен, в момента е в подготвителната си фаза, в която трябва да се установи методиката за мониторинг и да се съберат първите реални данни, които ще бъдат използвани като референтни и по тях да бъдат сравнени всички останали евентуални отклонения, които могат да се получат през идните години, обясни доц. Стефанов, поставяйки си задача мониторингът да се провежда на всеки пет години, за да се проследят тенденциите в развитието на видовете.