След няколко месеца доц. Тихомир Стефанов от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките ще се отправи към Антарктида, за да започне първото по рода си изследване с акустична телеметрия на Ледения континент. С помощта на акустични предаватели, които ще бъдат поставени в няколко вида риби около българската база на о. Ливингстън, и приемни станции (ресийвъри) в продължение на година учените ще събират данни, благодарение на които ще научим повече за размножителната биология, придвижванията на рибите и какво се случва с тях по време на полярната зима. Въпреки че проектът получава пълно финансиране от Националната програма за полярни изследвания, за да бъдат маркирани повече риби и съответно да бъдат събрани повече данни и анализът да бъде по-подробен, е необходимо да бъдат закупени още предаватели. За целта е необходимо да бъдат събрани допълнително около 10 000 евро. Всеки може да подпомогне кампанията „Подкрепете български учен в първото изследване на Антарктида с акустични предаватели“ в platformata.bg.
„Идеята на акустичната телеметрия е, че имплантираме в рибите предаватели, които излъчват сигнал с определена честота през определено време. Ще монтираме и приемни станции (т. нар. ресийвъри)в акваторията на о. Ливингстън, където ще направим проучването. Така, всяка маркирана риба ще се отчита, когато мине в радиус от 300-400 метра от слушаща станция. За целта ще разположим система от 30 ресийвъри, така че да можем да триангулираме сигнала по всяко време и да можем да възстановим траекторията, по която рибите минават и се придвижват“, обяснява доц. Тихомир Стефанов пред MediaBricks.
Преди три години той, заедно с екип норвежки учени от NTNU, Трондхайм, тества методиката в арктически условия в Гренландия. Тогава учените проучват придвижванията на арктическия сивен – вид пъстървова риба. Получените данни показват, че топенето на глетчерите в Гренландия има пряко отношение към биологията на рибите. Те променят придвижванията си и времето на престой във фирдите, в зависимост от това дали има голямо количество сладка вода, която се влива там от топенето на ледника, или няма. „Решихме да направим подобно проучване и в Антарктида. Започвайки да го организираме, се оказва, че до момента никой не е използвал акустична телеметрия в условията на Антарктида. Това ще бъде и пионерно изследване. Ще се опитаме да използваме същата методика, каквато използвахме в Гренландия. Знаем къде са езиците на повечето ледници, които през лятото се топят и вкарват сладка вода в залива. Ще се опитаме да видим по какъв начин това влияе на преместванията, на придвижванията, на хранителните миграции на рибите и т.н. Ще тестваме и апаратурата как работи при екстремните антарктически условия“, посочва ученият от НПМ – БАН.
На юг от Антарктическата конвергенция живеят риби, 90% от които са ендемични, т.е. не се срещат никъде другаде по света. Екипът иска да проучи някои от тях.
За рибите от вида Nothotenia coriiceps се предполага, че не се придвижват много и не извършват големи миграции. Когато екипът ги маркира, анализът ще покаже дали това е така, или не е. На остров Ливингстън, където е българската база, има два вида нототении. От предходни проучвания учените знаят, че този вид се размножава в залива, който е в пряка близост до базата, за разлика от Notothenia rosii, от който досега не са намирали нито един половозрял екземпляр т.е. този вид използва водите в пряка близо до базата само в част от жизнения си цикъл и след това мигрира в открити води за размножаване. „Една от идеите ни е да маркираме тези риби и да видим кога и на каква възраст се придвижват, как става самото придвижване, кога влизат в залива на българската база и кога излизат от него“, разяснява доц. Стефанов.
Втората по-голяма цел пред учените е да намерят къде точно са размножителните местообитания на ледените риби. Освен нототения, в залива около българската база се среща и вид ледена риба (Chaenocephalus aceratus), която спада към единствената група гръбначни животни, които нямат хемоглобин и кръвта им е бяла. Те са доста по-редки, но екипът се надява да успее да маркира поне 5-10 екземпляра. „За тях се знае, че се размножават на колонии. Предполагаме, че маркираните риби ще успеят да ни покажат къде точно се намира колонията, в която се размножават ледените риби. Така ще знаем къде се намират най-важните части от акваторията за тях и ще можем да ги опазим“, разяснява събеседникът ми.
Националният природонаучен музей има одобрен проект по Националната програма за полярни изследвания, който е финансиран с максималната за програмата сума. Средствата обаче стигат за около 60 предавателя, тъй като апаратурата е доста скъпа. Един акустичен предавател струва от 250 до 450 евро в зависимост от това какви датчици има в него. „За момента сме обезпечили реализацията на проекта, но идеята на дарителската кампания е, ако можем, да закупим още устройства, за да маркираме повече риби, с което да съберем повече данни. Колко повече информация имаме, толкова по-добър ще е анализът, който ще направим после. Целта ни е да маркираме минимум 80 риби, в оптималния случай – 100“, посочва доц. Стефанов.
Той се надява да успеят, тъй като и логистиката по реализацията на проучването изисква ангажирането на повече хора. Първо техниката трябва да се пренесе до Антарктида. След това ресийвърите се потапят във водата и се закотвят с 40-килограмови котви. На тях се поставят и вериги с дистанционен механизъм, чрез който след време слушащите станции да се развият и да изплуват, за да могат да бъдат събрани. Екипът трябва да улови рибите, които искат да изследват, и в коремната им кухина да се имплантират таговете. С това ще приключи първата част на проекта.
Година по-късно станциите ще бъдат събрани обратно. „Те са с Bluetooth връзка и в момента, в който си съберем ресийвърите, извличаме данните от всеки от тях и започваме да ги анализираме“, разяснява ученият. Той допълва, че е важно да не ги губят, тъй като ще бъдат взети под наем от Ocean Telemetry Network – най-голямата мрежа, която събира и съхранява данните от акустична телеметрия. И ако не намерят някоя станция, ще трябва да заплатят 3000–4 000 евро за нея.
„Нашата база работи сезонно и не знаем нищо за тези риби през зимния сезон. Никой досега не е събирал данни и не знае какво се случва нито с тях, нито в нашия залив през полярната зима. Ще бъде интересно да видим и сезонната активност на рибите, не само размножителните придвижвания. Какво правят през зимата, колко активно се хранят, колко активно се придвижват и т.н. За момента за това няма никаква информация. Затова проектът е много интересен. Първо, за първи път ще тестваме нещо подобно в арктически условия,и второ, ще съберем информация, която досега не е известна“, казва още за очакванията от проекта доц. Стефанов.
