Днес, 21 декември, в 17:03 часа българско време настъпи астрономическата зима – Слънцето премина през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец. Днес е най-късият ден в годината – с трайност 9 часа и 3 минути за географска ширина на София (по-точно 9 часа, 2 минути и 38 секунди за Обсерваторията на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в Борисовата градина), съобщава астрофизикът Пенчо Маркишки.
В 12:24:48 ч. (моментът на местното пладне по истинско слънчево време за Обсерваторията на Софийския университет) Слънцето кулминира на височина само 23° 55′ над южния хоризонт.
През идните години за нашите географски дължини (по българско време) зимното слънцестоене ще се случва на 22 декември само в годините, предшестващи високосни години. Във всяка високосна и в следващите 2 години то ще настъпва на 21 декември.
Това ще продължи до високосната 2052 г., от която ще започне период със зимни слънцестоения само на 21 дек. (с 3 изключения: през високосните 2088, 2092 и 2096 г. – на 20 декември в края на денонощието).
В такъв ред нещата ще следват до 2100 г. (която обаче няма да е високосна – макар че се дели целочислено на 4 (и се получава 25), тя не се дели целочислено и на 400, което е изискване на Григорианския календар към годините кратни на 100, за да бъдат високосни). Така заради липсващата дата 29 февруари 2100 г. ще започне период, в който на всеки 4 години, три ще са със зимно слънцестоене на 22 декември, а последната една година – със слънцестоене на 21 декември.
Това ще се повтаря до високосната 2124 г. От нея ще започне период, в който от всеки 4 години първи две ще бъдат със слънцестоене на 21 декември, а следващите две – със слънцестоене на 22 декември. Дотук трябва да сте хванали логиката.
На картата: Слънцето в точката на зимното слънцестоне в Стрелец – на ректасцензия 18h днес в 17:03 EET.
