Цветомир Гечев, докторант в Технически университет – София, спечели седмото издание на конкурса за млади учени „Предприемач в науката“ на фондация „Карол Знание“, със стипендия от 30 000 лева за проекта си. Само преди две години той спечели и докторантската стипендия на Фондацията. Цветомир Гечев представи проект Methakyp – допълнителен мощностен агрегат с метанолова горивна клетка за тежкотоварни автомобили.
Заради азбучния ред, Цветомир имаше късмета да презентира последен и да направи един незабравим финал на „Предприемачи в науката“ и конкурса. Започна pitch deck-а си със звук от запален двигател и създаде обгазяването, което го съпровожда, за да покаже измеренията на проблема, който цели да реши с проекта си:
- 7 365 350 товарни автомобили през 2022 г. в Европа;
- Между 6 000 и 20 000 лв. годишни разходи за гориво и допълнителна поддръжка за всеки товарен автомобил;
- Средно по 5 часа дневно в idling (работа намясто) = 1825 часа годишно на автомобил;
- 205 200 000 000 кг CO2!
Решението според автора на разработката methakyp е допълнителен мощностен агрегат с метанолова горивна клетка за тежкотоварни автомобили.
Името е съставна от “metha” и “kyp”. Чете се „метакип“. “Metha” от “methanol”, но също така в гръцкия език се използва за представка и означава „след“, „над“, напр. „метафизика“ е „над физиката“, т.е. като олицетворение на следващия етап на развитие в науката и техниката, навлизането на нови еко технологии като горивните клетки и преобразяването на енергийната промишленост чрез въвеждането на синтетични горива като e-methanol, обяснява Цветомир. “Kyp” от гръцки “Κυψέλη” е пчелен кошер, но словосъчетанието “κυψέλη καυσίμου” означава горивна клетка. Думата в изначалното си значение, извън словосъчетанието, олицетворява свързаността и гъстотата на пътната мрежа.
Участието си в Предприемачи в науката Цветомир Гечев спечели заедно с докторантската стипендия на фондация Карол Знание в един много силен конкурс, когато беше създаден прецедент и бяха връчени три награди.
Транспортът е гръбнакът на световната икономика и е огромен консуматор на енергия и огромен замърсител. Според Европейската комисия в ЕС камионите генерират повече от една четвърт от общите емисии на въглероден диоксид при сухоземния транспорт и около 6% от общите емисии от всякакви видове дейности (вкл. промишленост, отопление и др.). Успоредно с това около 77% от вътрешноконтиненталния транспорт в Европа се осъществява с камиони и отрасълът създава поминък за милиони хора – от проектирането и производството на тези превозни средства до осъществяването на складови дейности, разказва амбициозният докторант.
Той смята, че е намерил отговор на въпроса как да намалим замърсяването, без да ограничим отрасъла и без да съкратим работни места.
„Отговорът се крие в разбирането на самия начин на работа при този вид транспорт. След като стоката е натоварена, шофьорът управлява камиона от няколко дни до седмици, спазвайки специфично работно време. По време на дневната си почивка той остава в превозното средство. Камионите са пригодени за тази дейност – имат легло, електрически уреди и други удобства. През този период обаче, за да произвежда електричество за консумацията на тези уреди, двигателят на камиона все пак работи често и то неефективно, защото не е в оптимален работен режим. Това явление е т.нар. работа на място – idling, която според различни изследвания варира от 3.5 до 16.5 часа в денонощието и произвежда голяма част от вредните емисии на камионите.“
Решението за намаляване на емисиите от idling е вграждането на APU – auxiliary power unit, допълнителен мощностен агрегат, който може да се използва както в новопроизведени, така и в по-стари автомобили, работейки вместо двигател с вътрешно горене по време на почивката на водача на автомобила. „Избрана е горивна клетка, защото това е нова технология с високо КПД, ниски емисии на вредни газове, оползотворяваща горивото чрез електрохимична реакция, а не чрез горене като при ДВГ, а също така и с компактен дизайн и без движещи се части.“
„Част от стратегията за бъдеще с нулеви емисии на ЕС включва развитието на водорода и т.нар. e-fuels, т.е. синтетични горива. Водородът е уникален енергиен вектор, който може да се добие чрез възобновяаеми енергийни източници, но поради ниската си плътност при стандартни условия, е изключително труден за съхранение и транспорт – трябва да се втечнява, да се използват съдове под налягане, силно летлив, запалим и взривоопасен. Затова вместо да бъде директно използван, е подходящо да се синтезират чрез него и въглеродния диоксид от въздуха, подходящи за употреба синтетични горива, едно от които, е метанолът. Метанолът при стандартна температура е в течно състояние и се съхранява като конвенционалните горива.“
По този начин, използвайки система с екологично гориво, пригодна както за нови, така и за стари автомобили, може да бъдат намалени драстично емисиите на вредни газове, обяснява Цветомир. Според него камионът е само пример за мястото, където проблемът е най-належащ. Система от типа на methakyp може да се използва във всякакви превозни средства, имащи необходимост от енергия извън периода на движение – каравани, моторни лодки, микробуси, влакове и др.
Според проекта допълнителният мощностен агрегат с метанолова горивна клетка ще постигне:
- 100% намаление на разходите за дизелово гориво при idling;
- 90% намаление на CO2, 100% намаление на NOx и 100% намаление PM;
- Нисък шум и вибрации;
- e-fuel с ВЕИ, използвани за производство му;
Ще може да се поддържа лесно и да се вгражда както в нови, така и в употребявани товарни автомобили.
Авторът представи собствено проучване сред компании с повече от 5 товарни автомобила:
100% от компаниите биха интегрирали methakyp в поне един от автомобилите си;
60% от компаниите биха интегрирали methakyp във всичките си автомобили;
100% от водачите смятат, че methakyp ще подобри техните работни условия и работно представяне.
Тази година в конкурса Предприемач в науката – финал на програмата Предприемачи в науката, бяха представени 15 проекта, 4 от които на участници от Технически университет – София. Наградата остана в Техническия университет, тъй като м.г. отличието спечелиха студенти от Клуба по Роботика с проект SolarReviver – система за почистване на повърхността на соларни панели.
По традиция в конкурса допълнителни награди връчиха партньори на организаторите. Участие в инкубационната програма на София Тех Парк спечелиха студентът от Технически университет Александър Дилчев с проект Зелен водород чрез хидроенергия, Мария Александрова, основател на платформата Анализирай това и най-младата участничка в програмата, първокурсничката в Медицинския факултет на Софийски университет Виктория Спасова, която разработва МикоБакНитро – микроекосистеми за самонаторяване на растенията като алтернатива на азотните торове. С проекта си спечели отличие и от бизнес ангелите – безплатна инвестиционна консултация от международния обучител и коуч Иван Диков и книгата „Ангел: Как да инвестираме в технологични стартъпи – безценен съвет от ангел инвеститор, който превърна $100 000 в $100 000 000.“ Същата книга и консултация спечелиха Мария Александрова с платформата Анализирай това и Даниела Владимирова, съосновател на биотехнологичния стартъп Ентела.
Специална награда за пичинг пред Bulgarian Angels Club спечели д-р Йоанна Йорданова, докторант в Институт по невробиология при БАН, с Иновативен тренажор за усъвършенстване на спортно-техническите качества и бързината за взимане на решения в спорта и бизнеса. Тренажорът беше демонстриран в залата пред журито, но малцина се престрашиха да го тестват, след като видяха тренировката на Тервел Пулев, заснета преди финала. Разработката вече е регистрирана като полезен модел.
Кои бяха другите проекти в конкурса – тук.
Още за проекта и автора – тук.
За работата по наградения с докторантската стипендия проект –тук и видео тук.
Всички участници в конкурса Предприемач в науката 2024 – тук.
