Журито на конкурса за годишната докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ определи четирима млади учени, които да участват на финала на 14 януари (сряда). Лидия Кечиджиева, Георги Праматаров, Иван Михайлов и Мирена Железарова ще презентират своята научна работа и един от тях ще бъде избран за новия стипендиант, който да получава стипендия в размер на 5 000 евро.
„Този прецедент има особена тежест, предвид силната конкуренция тази година – не само много кандидатури, но и силни и стойностни разработки“, отбелязват от фондация „Карол Знание“.
Стипендията се връчва на изявен редовен докторант в областта на естествените, техническите или медицинските науки.
Георги Праматаров е редовен докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и изследовател в Център за компетентност „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси от лечебни и ароматични растения за иновативни продукти“. Изследователският му проект е насочен към разработване на биотехнологични методи за оползотворяване на вторични продукти от агро-хранителния сектор, като се прилагат принципите на кръговата икономика и устойчивото управление на ресурсите.
„За мен е важно научната работа да бъде поставена в реален контекст и да допринася за устойчивото развитие на индустрията и обществото. Вярвам, че участието в програмата ще допринесе не само за научното ми развитие, но и за изграждането ми като млад учен в областта на биотехнологиите с ясно формулирана мисия — да работя за иновации, основани на устойчиви практики, и да подкрепям въвеждането на нови биотехнологични решения в реалния сектор“, споделя Георги Праматаров. По думите му е важно научните резултати да не остават единствено в рамките на лабораторията, а да намират приложимост и да допринасят за по-ефективното и отговорно използване на ресурсите.
Вторият финалист е Иван Михайлов. Той е редовен докторант в Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, и изследовател в Центъра за функционални изследвания в кинезитерапията и спорта. Работи върху комплексна методика на кинезитерапия и ерготерапия при деца със специални потребности и по-конкретно с деца с аутизъм. Изследванията му показват, че интегрираният подход води до значителни подобрения в двигателните, сензорните и когнитивно-поведенческите умения на децата. Същевременно подпомага и тяхната социална адаптация и качеството на живот.
„Моята работа е резултат от убедеността, че научните изследвания трябва да имат реален обществен ефект. Не е само професионално предизвикателство, но и обществена кауза – стремежът ми е да предоставя подкрепа на децата, семействата и обществото, като създавам трайно положителни промени в живота на най-уязвимите“, казва Иван Михайлов. Една от целите му е да оборудва сензорна зала и да усъвършенства интегрираната методика в рамките на университета в Благоевград, като същевременно осигури възможност за практическо обучение на студенти. „Това ще създаде устойчива връзка между академичната общност и реалната практика, като подпомогне развитието на младите специалисти и утвърждаването на социално значими иновации в областта на терапията при деца с аутизъм“, обяснява докторантът.
На финала на 14 януари своята научна работа ще презентира и Лидия Кечиджиева. Тя е редовен докторант в лаборатория „Експериментална имунология“ в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ – БАН, и член на European Federation of Immunological Societies (EFIS). Изследва ефекта на специфична високо-метилова диета върху развитието на системен лупус еритематозус при миши модели на заболяването. Системният лупус еритематозус е едно от най-комплексните автоимунни заболявания. То се характеризира с нарушен имунен толеранс, хронично възпаление и тежки органни увреждания.
„Възможността да работя в лабораторията по експериментална имунология ме разви не само като учен, но и като човек – усъвършенствах уменията си да комуникирам, да планирам задачите си и да решавам проблеми от всякакво естество“, казва Лидия Кечиджиева. Споделя, че един от най-ценните аспекти на работата ѝ е възможността да среща и общува както с други млади учени, които тепърва започват своята научна кариера, така и с утвърдени имена в сферата. „Тази динамика на обмен на знания и идеи ме мотивира да участвам в обучението на нови стажанти, както и в основаването на младежката организация към нашия институт като член на Мрежата Пастьор“, отбелязва докторантката. В дългосрочен план възнамерява да продължи да работи в сферата на фундаменталните науки, включително и извън сферата на имунологията.
Четвъртият финалист е Мирена Железарова. Тя е редовен докторант в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и инженер по биопроцеси в „Насекомо“. Разработва иновативна интегрирана система за отглеждане на черна муха войник (Hermetia illucens) и тихоокеанска бяла скарида (Litopenaeus vannamei) с цел устойчиво производство на аквакултури.
„Моето изследване комбинира две перспективни направления — инсектна биоконверсия и аквакултури, и предлага напълно нов модел за България. Това е амбициозно начинание, особено като се има предвид, че скаридите не се отглеждат традиционно в България. Реших да поема риска да работя с вид, който не е типичен за нашата страна, именно защото искам да създам нова научна и практическа основа, която може да се превърне в бъдеща иновация, ферма или стартъп. За мен този проект е шанс да внеса нещо истински ново в българската наука и икономика“, обяснява Мирена Железарова. Тя е убедена, че проектът може да постави основата за бъдещи разработки, включително иновативни ферми, стартиращи инициативи и партньорства. Железарова допълва, че с голямо желание би представила резултатите от изследването пред научната и бизнес общност в България.
В тазгодишното издание за място на финала се състезаваха докторанти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института по информационни и комуникационни технологии – БАН, Института по молекулярна биология – БАН, Националния природонаучен музей – БАН, Института по микробиология – БАН, Минно-геоложкия университет Св. Иван Рилски, Лесотехническия университет, Медицинския университет – София, Медицинския университет – Пловдив, Медицинския университет – Варна, Медицинския университет – Плевен, Тракийския университет – Стара Загора, и Югозападния университет „Неофит Рилски“. Най-много бяха кандидатите от Софийския университет, отбелязват организаторите на конкурса.
Носителят на годишната докторантска стипендия на фондация „Карол Знание“ ще получава финансовия стимул от февруари до ноември, на десет равни месечни вноски.
Докторантската стипендия е персонална и се връчва от 2012 година от името на финансова група „Карол“. След учредяването на фондация „Карол Знание“ стипендията се предоставя от нейно име. Настоящият носител на годишната докторантска стипендия е д-р Антония Паланкалиева. Тя е асистент, специализант и редовен докторант в Катедра по детска дентална медицина на Факултет по дентална медицина в Медицински университет – Пловдив. Повече за проекта ѝ и за предходните носители на стипендията може да прочетете тук.
