На 11 май 1918 година е роден един от известните физици на миналия век и Нобелов лауреат Ричард Файнман. Той е теоретичен физик и работи в областта на квантовата електродинамика и квантовата механика, но г-н Файнман е известен и заради увлекателните си лекции, шегите, ексцентричността и свободолюбивия дух. Файнман винаги е казвал, че се занимава с физика не заради славата или за награди и отличия, а заради забавлението, заради чистата наслада да откриваш как работи светът и какво го задвижва. Неговите книги все още са сред най-четените от феновете на науката. В тях виждаме Файнман такъв, какъвто винаги е бил – в една вечна игра с идеите, но и винаги сериозен по отношение на важните за него неща, а именно честността, независимостта и готовността да признае невежеството си.
Той е роден в Куинс, Ню Йорк, и на 10-годишна възраст започва да купува и поправя стари радиоапарати. Когато е на 12 вече поправя радиоапаратите на целия квартал. На 15-годишна възраст Файнман усвоява интегралното и диференциалното смятане.
Завършва Масачузетския Технологичен Институт през 1939 година и защитава докторска степен през 1942-ра в Принстън. Става професор най-напред в Корнел, а след това в Калифорнийския технологичен институт.
Робърт Уилсън се опитва да убеди Ричард Файнман да се включи в строго секретния проект “Манхатън” за разработката на атомната бомба. В началото той не е много ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления.
След приключване на войната и на проекта “Манхатън”, Ричард Файнман започва работа като професор в Корнел. Той обича да преподава. Често казва, че ако нещо не може да бъде обяснено на ниво студент първи курс, значи все още не е разбрано напълно. Той намира вдъхновение в своите лекции и счита, че контактът със студентите е важен както за тях, така и за него. Учуден е от факта, че получава предложения за работа от много елитни висши учебни заведения. Той избира Калифорнийския технологичен институт, от една страна заради мекия климат в Калифорния, от друга заради възможността да преподава, а не да се занимава само с изследователска работа.
През 1960 година той е помолен да напише нов учебник по физика. Три години по-късно от печат излиза тритомното издание “Лекции по физика”, курс от лекции за висшите учебни заведения, който се превръща в класика и настолно четиво за много физици.
Ричард Файнман се отличава с изключителна оригиналност в мисленето, остроумие, свободолюбив, независим дух и неподчинение на авторитети.
През 1959 година изнася станалата по-късно световноизвестна лекция на тема нанотехнологии “Има достатъчно място на дъното” (“There’s Plenty of Room at the Bottom”). Разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика, за което през 1965 година, заедно с Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага, печели Нобелова награда за физика. Създава диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение.
Файнман участва в дешифрирането на йероглифите на маите и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 година. Като Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на властта.
Към края на 70-те се установява, че Файнман е болен от рядка форма на рак, най-вероятно вследствие на участието му в ядрените опити в Лос Аламос, Ню Мексико. След няколко операции и след като бъбреците му отказват да функционират един по един, Ричард Файнман умира на 15 февруари 1988 година. Студентите му спускат огромен надпис от покрива на университета, на който се чете “Обичаме те, Дик”.
