За приноса си към мисиите на НАСА „Артемис I“ и „Артемис II“ ще разкаже инж. д-р Петко Динев. Софийският университет „Св. Климент Охридски“ ще бъде домакин на лекция на българския учен, посветена на неговия професионален опит и българския принос към мисията на САЩ „Артемис II“. Тя ще се състои на 28 април, вторник, от 10.30 ч. в Аулата в Ректората. Темата на разговора е „Очите на Артемида: българският принос към мисии до Луната“, съобщават от Софийския университет.
Инж. д-р Динев ще разкаже за своя път от България до Съединените американски щати и за работата си в сферата на високите технологии. След лекцията ще има възможност за въпроси и разговор със студентите.
Инж. д-р Петко Динев е български учен, инженер и предприемач. Завършва приложна физика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, а по-късно продължава професионалния и научния си път в Съединените американски щати, където защитава и докторска дисертация. Автор е на множество научни публикации и 11 международни патента. Той е основател на високотехнологичната компания IMPERX, чиито разработки в областта на оптичните и цифровите образни технологии намират приложение в индустрията, сигурността и космическите технологии, включително в мисиите „Артемис I“ и „Артемис II“ на НАСА.
Събитието е организирано от Министерството на външните работи на Република България, Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Студентския дипломатически клуб.
Българският учен Петко Динев е на посещение в България днес и утре по покана на служебния министър на външните работи Надежда Нейнски, съобщават от ведомството. Той е сред българите с принос в областта на високите технологии и космическите приложения, и има съществен принос за развитието на българо-американското сътрудничество в областта на иновациите и космоса. Посещението му има за цел да подчертае значението на стратегическото партньорство между България и САЩ и ползите от двустранното сътрудничество в приоритетни области като науката, технологиите, иновациите, образованието и Космоса. В рамките на програмата си той посети София Тех Парк и Американския колеж в София. Програмата включва и срещи с представители на научните и иновационните среди.
Визитата на българския учен е част от съвместните чествания между България и САЩ през 2026 г., включващи 250-ата годишнина от основаването на САЩ, 5 години от подписването на Споразумението за научно-технологично сътрудничество и 20 години от подписването на Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната.
По време на българския учен в София Тех Парк служебния министър на външните работи Надежда Нейнски благодари на инж. д-р Петко Динев, че приема поканата да се включи в честванията на годишнините от установяване на двустранните отношения между България и САЩ, и от основаването на американската република. „Неговите високи научни постижения и ценен принос за българо-американското сътрудничество са повод за гордост за всички нас“, заявява министър Нейнски. По думите ѝ задълбоченото партньорство в областите отбрана, енергетика, образование и инвестиции създава стабилна основа за разширяване на сътрудничеството в нови стратегически направления.
„Неслучайно програмата на инж. Динев започва именно в София Тех Парк, който представлява центърът на иновациите в България с глобална значимост,“ заявява още министър Нейнски, като акцентира върху потенциала на страната в развитието на високите технологии, изкуствения интелект и цифровата инфраструктура. Първият ни дипломат открои и приноса на българския учен към международни проекти: „Неговата работа в областта на оптичните и цифровите образни технологии, намерила приложение в мисиите „Артемис I“ и „Артемис II“ на НАСА, е конкретен пример за български принос към съвременните технологични и космически проекти на Съединените щати.“
Външният министър подчерта, че България има силен потенциал в сфери като изкуствен интелект, квантови технологии, роботика и космически изследвания, и изрази готовност за задълбочаване на съвместните инициативи със САЩ с цел насърчаване на икономическия растеж и технологичната устойчивост. Тя изрази и увереност, че научно-технологичното сътрудничество ще остане ключов фактор за укрепване на стратегическото партньорство между двете държави и развитието на устойчиви отношения.
