Наука

Астрономи откриха 12 нови луни около Юпитер – така планетата вече има общо 92 естествени спътника

Астрономи откриха 12 нови луни около Юпитер - така планетата вече има общо 92 естествени спътника

Астрономи откриха 12 нови луни около Юпитер – така планетата вече има общо 92 естествени спътника. Това е повече от всяка друга планета в нашата Слънчева система. Сатурн, някогашният лидер, е на второ място с 83 потвърдени луни. Новите луни бяха открити с помощта на телескопи в Хавай и Чили през 2021 и 2022 г., а орбитите им бяха потвърдени с последващи наблюдения. Тези най-нови луни са с размери от 1 до 3 километра, предава АП, цитирани от БТА.

Луните на Юпитер бяха добавени наскоро към списъка, воден от Центъра за малки планети на Международния астрономически съюз, каза Скот Шепърд от института „Карнеги“, който е част от екипа.

„Надявам се, че в близко бъдеще ще можем да заснемем една от тези външни луни в близък план, за да определим по-добре произхода им“, каза той.

През април Европейската космическа агенция ще изпрати космически апарат към Юпитер, за да проучи планетата и някои от най-големите ѝ ледени луни. През следващата година НАСА ще изстреля “Европа Клипър” (Europa Clipper), за да изследва едноименната луна на Юпитер, която може да крие океан под замръзналата си кора.

Шепърд, който преди няколко години откри множество луни около Сатурн и досега е участвал в откриването на общо 70 спътника около Юпитер, очаква броят на луните на двата газови гиганта да продължи да нараства.

В орбита около Юпитер и Сатурн има изобилие от малки луни, за които се смята, че са фрагменти от някогашни по-големи спътници, които са се сблъскали една с друга или с комети или астероиди, каза Шепърд. Същото важи и за Уран и Нептун, но те са толкова отдалечени, че това прави откриването на луни около тях доста по-трудно.

За сведение, Уран има 27 потвърдени луни, Нептун – 14, Марс – две, а Земята – една. Около Венера и Меркурий естествени спътници не са открити.

Новооткритите луни на Юпитер все още нямат имена. Шепърд каза, че само половината от тях са достатъчно големи – поне 1,5 км или повече – за да им се даде име.