Личен печат на императрица Ирина Дукина Ласкарина Комнина, свидетелстващ за кореспонденция между България и Византия, е последното откритие на Перперикон, което бе представено пред журналисти от ръководителя на разкопките проф. Николай Овчаров, съобщава БТА. По думите му това е едва петият печат в световен мащаб на може би най-влиятелната жена във византийската история. Другите са част от световни колекции, като тази в музея „Дъмбъртън Оукс” във Вашингтон и в Ермитажа във Санкт Петербург, и в частни колекции.
„Ирина Дукина Ласкарина Комнина е съпруга на Йоан III Дука Ватаци, голям византийски император. Тази дама е дъщеря на император, внучка на император, съпруга на император и майка на император. Тоест, от всички страни едва ли има някоя по-голяма във византийската история. Поне аз не се досещам така на първо четене“, коментира проф. Овчаров. (б.а. – Ирина Дукина Комнина Ласкарина е дъщеря на Теодор I Ласкарис – първият император на Никейската империя, която е държава наследник на Византия и съществува от 1204 г. до 1261 г., и Анна Комнина Ангелина; по майчина линия е внучка на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина; съпруга е на Йоан III Дука Ватаци, който наследява баща ѝ на престола; майка е на бъдещия император Теодор II Ласкарис).
Археологът припомни, че датировката на печата е от 13-и век. Тогава Иван Асен II току-що е победител при Клокотница през 1230 г., която се намира само на 29 км от Перперикон, а във Византия управляват именно Йоан III Дука Ватаци и неговата съпруга Ирина.
„Явно, че е имало някаква много сериозна кореспонденция, защото тези печати, всъщност скрепват писмата“, коментира археологът. И допълни, че през тези години между България и Византия се случват много интересни и важни неща. „Това е времето, когато Константинопол е завладян от латинците. Но именно тогава, използвайки победата си при Клокотница, от една страна, и от друга страна огромната империя, която е създал, Иван Асен II решава да възстанови Българската патриаршия от времето на цар Симеон“, припомни проф. Николай Овчаров.
Той уточни, че в периода 1233–1235 г. протича интензивната кореспонденция, като през1235 г. приключва с признаването на Българската патриаршия в Лампсак на малоазийското крайбрежие за една от православните патриаршии.
„Заедно с това обаче в договора върви и една друга клауза, а именно сватбата на дъщерята на Иван Асен II – Елена, с престолонаследника на Никейската империя Теодор II Ласкарис – син на Ирина, чийто печат показвам. Това са двете събития, заради които тук може да се е появило писмо и печатът на тази високопоставена византийска дама“, обясни проф. Николай Овчаров.
Печатът на императрица Ирина Комнина е с нейния лик с корона и императорски одежди от едната страна, а от другата – Христос, изкупител на човешките грехове, „изключително рядка иконография“, подчерта археологът.
Той допълни, че това е четвъртият печат на голям владетел, открит на Перперикон. Единият е на император Анастасий от V век, печат на Константин IX Мономах от XI век, печат на Андроник II Палеолог от XIII век – византийски император, както и на самия цар Иван Александър – златен печат.
