През 46 г. пр.н.е. Юлий Цезар реформира календарната система. Въз основа на съвета на астронома Сосиген от Александрия, въведеният тогава Юлиански календар е включвал един високосен ден на всеки четири години, за да отчете факта, че една земна година продължава малко повече от 365 дни. Според съвременните измервания, времето необходимо на планетата ни да обиколи Слънцето веднъж, е 365,24219 средни слънчеви денонощия. Така че, ако календарните години съдържаха точно 365 дни, те щяха да се отклоняват от годината на Земята с около 1 ден на всеки 4 години и в крайна сметка, след много време, месец юли (наречен на самия Юлий Цезар) би настъпил по време на зимата в северното полукълбо. Чрез приемането на високосна година с допълнителен ден на всеки четири години, юлианската календарна година ще се отклонява от истинската година с много по-малко. През 1582 г., по времето на папа Григорий XIII, се появява допълнителна фина настройка, а именно, че високосни дни не трябва да се добавят в години, завършващи на 00, освен ако не се делят на 400. Тази система на григорианския календар се използва широко и днес. Разбира се, приливното триене в системата Земя-Луна забавя въртенето на Земята и постепенно удължава денонощието с около 1,4 милисекунди на век. Това означава, че високосни дни като днешния няма да са необходими след около 4 милиона години. Тази римска сребърна монета от един денарий, изобразява Юлий Цезар (вляво) и Венера, римската богиня на любовта.
Julius Caesar and Leap Days
Image Credit & License: Classical Numismatic Group, Inc., Wikimedia
https://apod.nasa.gov/apod/ap240229.html
Astronomy picture of the day (APOD) е част от уебсайта на НАСА и всеки ден публикува различна снимка на небесно явление или космически обект с кратко обяснение написано от астроном – https://apod.nasa.gov/
MediaBricks.bg е официален партньор на APOD за България и на тази страница https://mediabricks.bg/apod-bulgaria/ може да намерите снимките с превод на български език от началото на 2021 година.
