EnteR

78 години от публикуването на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери

„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“

На 6 април се навършват 78 години от публикуването на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Той я написва през 1942 г. и година по-късно – през 1943-а, я публикува на английски първо в САЩ. „Малкият принц“ е една малка необикновена книжка, която няма аналог в световната литература и до днес е едно от любимите произведения и на малки, и на пораснали деца. Книгата е преведена на повече от 300 езика и диалекта и има продадени над 140 милиона копия по цял свят.

Антоан дьо Сент-Екзюпери я написва, докато отсяда в един хотел в Ню Йорк през 1942 г. Първата публикация е през 1943 г. в САЩ на издателството Reynal & Hitchcock. За първи път излиза от печат на английски език като The Little Prince, в превод на Катерина Удс. Първото френско издание излиза в „Editions Gallimard“ през 1946 г. На български език е преведена от Константин Константинов и публикувана от издателство „Народна младеж“ през 1962 г.

Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат.

На 30 декември 1935 г. в 14:45 часа, след 18 часа и 36 минути във въздуха, Сент-Екзюпери и неговият навигатор, Андре Прево̀, разбиват самолета си в пустинята Сахара. Те се опитват да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат наградата от 150 000 франка. И двамата оцеляват след катастрофата, но след това настъпва бързо обезводняване. Картите им са примитивни и заблуждаващи. Те се загубват в пустинята, а със себе си имат само няколко зърна грозде, един портокал и малко вино, които им стигат за един ден. На втория ден започват да виждат миражи, дори да получават халюцинации. Сент-Екзюпери среща фенек (пустинна лисица), което може би го вдъхновява да създаде образа на лисицата в книгата. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.

„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!