„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“
На 6 април се навършват 78 години от публикуването на „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Той я написва през 1942 г. и година по-късно – през 1943-а, я публикува на английски първо в САЩ. „Малкият принц“ е една малка необикновена книжка, която няма аналог в световната литература и до днес е едно от любимите произведения и на малки, и на пораснали деца. Книгата е преведена на повече от 300 езика и диалекта и има продадени над 140 милиона копия по цял свят.
Антоан дьо Сент-Екзюпери я написва, докато отсяда в един хотел в Ню Йорк през 1942 г. Първата публикация е през 1943 г. в САЩ на издателството Reynal & Hitchcock. За първи път излиза от печат на английски език като The Little Prince, в превод на Катерина Удс. Първото френско издание излиза в „Editions Gallimard“ през 1946 г. На български език е преведена от Константин Константинов и публикувана от издателство „Народна младеж“ през 1962 г.
Като форма и жанр книгата няма аналог в световната литература. Тя е поетичен и философски разказ под привидното впечатление на приказка за деца, но в същото време съдържа дълбоки и идеалистични мисли за живота, любовта и смъртта. Книгата е писана по лични преживявания на летеца-писател и е илюстрирана с негови рисунки, които са включени в повечето издания. Авторът споделя мислите си за безумията на човечеството и простите мъдрости, които възрастните забравят, когато пораснат.
На 30 декември 1935 г. в 14:45 часа, след 18 часа и 36 минути във въздуха, Сент-Екзюпери и неговият навигатор, Андре Прево̀, разбиват самолета си в пустинята Сахара. Те се опитват да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат наградата от 150 000 франка. И двамата оцеляват след катастрофата, но след това настъпва бързо обезводняване. Картите им са примитивни и заблуждаващи. Те се загубват в пустинята, а със себе си имат само няколко зърна грозде, един портокал и малко вино, които им стигат за един ден. На втория ден започват да виждат миражи, дори да получават халюцинации. Сент-Екзюпери среща фенек (пустинна лисица), което може би го вдъхновява да създаде образа на лисицата в книгата. На четвъртия ден ги откриват бедуини, които спасяват живота им.
„Всички възрастни са били преди това деца, но много малко от тях си го спомнят.“
