Днес се навършват 60 години от началото на изследванията на слънчевата корона в България. На 15 февруари 1961 година у нас се провежда първото организирано научно наблюдение на пълно слънчево затъмнение, припомнят от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория – БАН.
На тази дата ивицата на затъмнението пресича цяла Европа от Южна Франция, през Северна Италия и Балканите до Азиатска Русия. Голяма част от територията на България също попада в лунната сянка.
Забележително за наблюдението на това затъмнение е, че екипът на проф. Марин Калинков прави един от първите сериозни опити в Европа да фотографира слънчевата корона и лунната сянка от самолет – Ил-14 с максимална скорост на летене 430 км/ч. Този полет дава възможност за удължаване на пълната фаза на затъмнението с около 2:12 минути.
Личен архив на проф. Марин Калинков / Дерменджиев, Вл., Мишев, Д., Колева, К.: 1999, Слънчевите затъмнения, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, София
За София началото на пълната фаза е в 9:48 местно време и продължава 1:47 минути. Максималната продължителност на тоталитета (2:36 минути) на територията на нашата страна е в Североизточна България, близо до границата с Румъния. Повече информация за моментите и видимостта на затъмнението на: https://www.timeanddate.com/eclipse/solar/1961-february-15
На територията на България са организирани разнообразни научни експедиции на български и международни екипи. Голяма част от предвидените задачи, свързани с изследване на слънчевата корона, се провалят, поради неблагоприятните метеорологични условия. Екипите, разположени в София, едва успяват да направят 12 снимки на частичните фази на затъмнението при тънка облачна покривка. Един от малцината късметлии е доц. Стефан Белчев. Той успява да фотографира слънчевата корона и протуберанси, непосредствено след третия контакт на затъмнението от кулата на Химическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Проведени са още радиоастрономически и йоносферни наблюдения, изследвания на структурата и сплеснатостта на короната, регистрация на съпътстващото пълни слънчеви затъмнения явление “бягащи сенки”. Събитието е широко отразено в българския печат.
През 1961 г. е поставено началото на българските изследвания по време на пълни слънчеви затъмнения, които продължават с организирането на експедиции за наблюдения на явлението през 1999 г. (България), 2006 г. (Турция), 2009 г. (Китай), 2017 г. (САЩ) и 2019 г. (Чили).
Затъмнението от 1961 г. изиграва и друга важна роля в развитието на българската астрономия – мотивира учителя по физика в гимназията в Белоградчик Христо Костов да инициира изграждането на астрономическата обсерватория в града.
