Преди 553 години на 19 февруари е роден Николай Коперник – астрономът, който изважда Земята от центъра на Вселената и поставя на нейно място Слънцето. Той е ренесансовият учен, който поставя началото на съвременната астрономия, като формулира хелиоцентричната система, където планетите се въртят около Слънцето. Неговата работа често се определят като научна революция, която поражда огромна вълна от последващи научни изследвания и открития.
Освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.
Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в град Торн, днес Торун, в провинция Кралска Прусия на Кралство Полша, в семейството на Барбара Ватценроде и Миколай Коперник. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк. Той е най-малкият от четири деца.
След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания в средата на 1514 г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система.
Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.
Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от XVI–XVII век.
Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.
Към края на 1542 г. Коперник получава инсулт и парализа. На 24 май 1543 г. умира във Фромборк от кръвоизлив в мозъка, на 70 години. Легендата разказва, че на деня, в който е починал, са му представени последните отпечатани страници на неговия труд. Събужда се от кома, предизвикана от инсулта, поглежда книгата си и умира спокойно. „За въртенето на небесните сфери“ излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.
