Преди 551 години на 19 февруари е роден Николай Коперник – астрономът, извадил Земята от центъра на Вселената и на нейно място сложил Слънцето. Той е ренесансовият учен, който поставя началото на съвременната астрономия, като формулира хелиоцентричната система, където планетите се въртят около Слънцето. Неговата работа често я определят като научна революция, която поражда огромна вълна от последващи научни изследвания и открития.
Освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.
Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в град Торн, днес Торун, в провинция Кралска Прусия на Кралство Полша, в семейството на Барбара Ватценроде и Миколай Коперник. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк. Той е най-малкият от четири деца.
След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания, в средата на 1514 г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система.
Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.
Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 – 17 век.
Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.
Към края на 1542 г. Коперник получава инсулт и парализа, а на 24 май 1543 г. умира във Фромборк от кръвоизлив в мозъка, на 70 години. Легендата разказва, че на деня, в който е починал, той е представен с последните отпечатани страници на неговия труд. Събужда се от кома, предизвикана от инсулта, поглежда книгата си и умира спокойно. „За въртенето на небесните сфери“ излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.
