На 19 ноември 1969 година мисията Аполо 12 каца на Луната. Чарлс Конрад и Алън Бийн са вторият екип астронавти, които стъпват на повърхността на естествения спътник на Земята. Третият член на екипажа е Ричард Гордън, който остава в командния модул в орбита около Луната.
Астронавтите кацат в местността „Океана на бурите“ (Oceanus Procellarum), където прекарват общо 31 часа и 31 минути.
Това е шестият пилотиран полет от програмата Аполо на НАСА. И вторият, който успешно каца на Луната. Мисията на Аполо 12, която излита от Земята на 14 ноември, е събиране на образци от лунния грунт, снимане на повърхността, монтиране на измервателни уреди, наблюдаване и заснемане на бъдещи места за кацане на астронавти.
Също така те трябва да намерят автоматичния космически апарат Сървайвър 3 (кацнал две години по-рано) и да вземат от него някои части, за да се провери как влияе на техниката престоя на Луната за по-дълго време.
Пръв на повърхността на Луната се спуска Чарлс Конрад. Вместо очаквана историческа фраза в стил Нийл Армстронг („Това е една малка крачка на човека, но огромен скок за цялото човечество“), командирът на мисията намеква за своя малък ръст и казва: „Може за Нийл това да е била малка крачка, но за мен е голяма“.
Първото излизане на астронавтите на повърхността на Луната продължава около четири часа. След това те правят още една „разходка“ за 4 часа преди да поемат към Земята. Завръщането им става чрез приводняване на 24 ноември 1969 г.
