EnteR Образование

100 години от рождението на „Продавача на надежда“ Джани Родари

Джани Родари

На 23 октомври се навършват 100 години от рождението на един от най-добрите писатели в света за деца и непораснали възрастни. Продавачът на надежда смята, че „няма нищо по-прекрасно на този свят от смеха на дете… И ако един ден всички деца без изключение биха се разсмели изведнъж, това би бил велик ден”.

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал… познайте какво?

— Надежда. Надежда за всички.

 

„Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!“

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

 

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

(Превод от италиански – Валери Петров)

Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малкия град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му – хлебар по професия – умира, когато Джани е само на 9 години. Джани и двамата му братя Чезаре и Марио израстват в родното село на майка си – Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава.

Първо италиански език в семейството на богати евреи, а по-късно става и начален учител в местните селски училища. Бързо се превръща в любимец на децата, на които с вдъхновение и страст разкрива света на изкуството. Богатото му въображение и любов към историите правят учебните часове интересни и нестандартни.

През 1939 г. Родари посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано, но светът се намира в навечерието на Втората световна война и се налага да преустанови обучението си. Още в началото на войната, заради недоброто си здравословно състояние, той е освободен от военна служба. Започва работа в местната администрация и става член на управляващата в Италия фашистка партия на Мусолини. Във войната загиват двама негови приятели, а брат му е изпратен в концлагер от режима. Това коренно преобръща идейните му възгледи, застава срещу фашизма и се включва в Съпротивата.

От 1948 г. Родари работи като журналист в комунистическия вестник „Унита” и отделя все повече внимание на онова, което ще се окаже негово призвание и най-ценен талант – писането за деца. Става популярен в страната си с публикациите в издателство „Еинауди”. Неговата фантазия е храна за творчеството на много способни илюстратори, като Раул Вердини, Бруно Мунари, работилите в театъра Габриеле Луцати и Франческо Алтан. По сюжетите от произведенията му  дори се организират изложби. Стремежът да покаже реалността чрез детски приказки, ражда стихосбирката „Книжка със смешни стихотворения”, публикувана през 1951 г.

Родари е от малкото писатели, които умеят да привличат еднакво успешно както децата, така и възрастните. Неговото обаяние и успехът му сред малките читатели се дължат може би на това, че той не се стреми да се нагажда към тяхното виждане за света, а черпи вдъхновение от своето, неподкупно и по детски чисто въображение с едничката цел да помогне на детето да се огледа около себе си и да намери своето място във вселената на възрастните. Той притежава и рядкото умение да внуши и изгради, единствено посредством думите, контакт между детето читател и изконните човешки ценности. На пръв поглед изглежда, че творчеството му е посветено изцяло на децата, но това не е така. В него отделя значително място и на трудовия човек, независимо от неговата професия – пожарникар, миньор, рибар…Тези хора са положителни герои, предимно в поезията на автора, и индиректно учат малкия читател на обич и уважение към труда.

През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.

През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.

Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.

 

Имаше една Нула

кръгла като О,

тя не беше сторила

никому зло,

но тъй като нямаше стойност, горката,

щом я съглеждаха, пищяха числата:

— Извинявайте! Бързам! Ще закъснея! —

да не би да ги видят със нея.

Но ето, тя срещна числото Едно,

което не беше с много стойност и то

и също се чувстваше жалко,

понеже бе много малко.

И каза му Нулата: — Я, със мене ела! —

И купиха двамата една стара кола

и смело поеха — пам-пам-пам — по шосето.

И ето:

Четворката, Двойката, Тройката

веднага изменят си стойката,

Пет усмихнат ги гони,

Шест им прави поклони.

Какво бе се там случило?

Десет бе се получило.

(Нали колата бе малка,

само с една седалка,

от Единица

наред със Нула

Десетица

се бе надула).

И стана тъй, че оттогава

за Нулата потръгна слава,

всички цифри я канеха,

подир нея се кланяха

и я хвалеха гласно

и я слагаха вдясно

(защото тайно

беше ги страх,

да не мръдне случайно

на ляво от тях!)

и изобщо извадиха те заключение

че и малките нули имат свое значение.

Може да подкрепите MediaBricks.bg чрез платформата Patreon Become a Patron!