Без шега на 1 април 1998 година Бисерка Йовчева заедно с проф. Антон Моллов стартират една от най-добрите школи по информатика в България. Това е шуменската школа „А&Б“, която днес празнува 21 години. След много изпитания тя се доказва, като един от основните производители на качествени кадри в програмирането. Нейни ученици вече работят по цял свят във водещи технологични компании, а в състезателната информатика възпитаниците й винаги са сред челните места.
Преди 21 години всичко започва с един заем и едно смело обещание от страна на Бисерка Йовчева пред 30-ина родители, които искат да запишат децата си на нещо смислено извън училище. Днес вече над 2000 деца и над 1800 възрастни са преминали през школа „А&Б“. Освен ученици в нея се обучават и много служители на различни компании за допълнителна квалификация.
Гл. ас. Бисерка Йовчева от Шуменски университет „Константин Преславски“ е един от водещите преподаватели по програмиране и подготовка на състезатели по информатика в България. Тя е сред ръководителите на българския отбор по информатика и част от хората основали Европейската младежка олимпиада по информатика – eJOI. Също така 10 години е главен организатор на Международен есенен турнир по информатика (IATI).
В Школата се обучават ученици от ІІ до ХІІ клас в следните направления: математика, информатика, програмиране на базата на езика C++, алгоритми и моделиране и др. Много ценен е фактът, че се работи изцяло по авторска методика на екипа.
В едно откровено интервю на Бисерка Йовчева пред блога на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки (СООПН) тя споделя трудните и веселите моменти от историята на школата: „Идеята да направим частна школа по информатика, каквато дотогава в България нямаше, ни осени на гарата в Каспичан. Прибирахме се с влак след състезание в Русе. Носехме огромните си компютри. По онова време всеки състезател си носеше машината. Представете си колко тежаха!
Как започнах ли? С 6-цифров заем. Личен. Нямаше какво да заложа. И до днес си мисля, че банката просто искаше да бъде излъгана. За капак първият ни учебен ден беше 1 април! Малко преди това бях събрала родители на 30-ина деца и най-уверено им заявих, че ще докарам децата им до национално ниво. Това им обещах. Изобщо не знаех мога ли да се справя. Те също. Години по-късно ми признаха, че не са се надявали на много. Просто искали децата им да се занимават с нещо смислено…
Противно на общото впечатление, в България има недостиг на програмисти. Трябват ни още около 10 000 – даже много повече.“
