Теодосий Теодосиев – Тео
©MediaBricks.bg
Наука Образование

[част 3] Лекция на учителя Теодосий Теодосиев – Тео: Методика за формиране на силов интелект (текст и видео)

„Ако можеше да се направи общество само от професори, тогава кой ще прави банички? Един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Човек, който е способен да направи съвършената баничка, трябва да бъде уважаван и ние с удоволствие да му даваме парите си, да му сваляме шапка – и професора и той ще му сваля шапка, защото прави най-хубавите банички. Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти.“ Теодосий Теодосиев – Тео.

На 22 ноември 2018-а учителят Теодосий Теодосиев – Тео изнесе една от своите известни лекции „Методика за формиране на силов интелект“, като част от редовния Кръжок по астрономия, който се провежда от Катедра Астрономия на СУ. Той е един от най-изявените и признати учители по физика в България повече от 40 години.

Днес в MediaBricks.bg ви предлагаме третата (последна) част на текста и видеото от лекцията на учителя Тео…

Първа част на лекцията може да видите ТУК.

Втората част на лекцията може да видите ТУК.

Теодосий Теодосиев – Тео, „Методика за формиране на силов интелект“ (част 3):

При нас на лагер-школите има едно свещено удоволствие от по-високо естество – като идва гост от другия края на света, който е постигнал нещо, който е станал първи по нещо. Когато го видят децата си казват, че щом той е бил като тях и те могат да станат като него. Имаме едни фирмени фланелки на Школата по физика, на които пише: „И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас“. Преди много години министър Сергей Игнатов отива там, за да награди Александър Маркелов, който пък му дава от тези фланелки. Започва бурен дебат с министър какво означавал този надпис, той бил като за гробища.(смях). А това просто е приемствеността – това сриване на страховете на децата. Щом той е успял, значи и ти можеш да успееш.

Това е свързано с една от теориите на Фройд – теория на грешките, в която твърди, че когато на човек му е приятно, няма как да сбърка, а ако му е неприятно все ще намери къде да сбърка. Така че трябва да даваме кураж на децата и да видят, че дяволът не е толкова черен, колкото го показват и те могат да се преборят с него. И като станат по-големи, и с по-големи проблеми ще могат да се преборят. За това ги поставям в бойни условия всяка седмица – всяка седмица като на олимпиада. И наистина големи специалисти става от тези, които не са пропуснали нито една олимпиада. Тези, които имат куража и смелостта да останат и стоят до последно – става 8 часа вечерта и не мога да им издърпам листовете! Упорити да работят!

Имаше един Митко, който като малък от 38 души на олимпиада беше на 35-о място, но упорит, не се отказва. Ефекта? Този човек стигна до медал от международна олимпиада по физика, отиде в Германия, ожени се за германка, не можеш да познаеш, че е чужденец. Сега работи в свръхсекретно производство по американски патент – там няма нито един компютър, свързан с интернет, толкова е секретно. Това е доказателство за това, което питат китайците – кое по-важно да си умен или да си работлив. Наистина е по-важно да си работлив. Е, разбира се има и някои природни дадености,  които са необходими, но на децата също така трябва да се обясни, че хората се раждат различни. Един се родил хубав, друг по-грозен, един – умен, друг – по-глупавичък. Един се родил с най-дългото бедро (Стефка Костадинова) и може да скочи над 2 метра, а друг – не може да си прескочи чехлите. И това съвсем не е лошо.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Ако можеше да се направи общество само от професори, тогава кой ще прави банички? Един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор. Човек, който е способен да направи съвършената баничка, трябва да бъде уважаван и ние с удоволствие да му даваме парите си, да му сваляме шапка – и професора и той ще му сваля шапка, защото прави най-хубавите банички. Всеки може да прави добро на останалите според неговите собствени таланти. Това снема напрежението между децата – между тях се създава една доброжелателна конкуренция. Те стават една световна мрежа – утре ще се срещнат на другия край на света, където най-малко са очаквали, че ще се видят. Те стават необходимите хора.

А света въобще не е толкова голям, колкото изглежда. Преди години отивам на гости на наш златен медалист в Талахаси, Флорида. Отиваме в един институт, който е Световен център по магнетизъм – най-големия в света с огромни магнити колкото тази зала. Влизаме през някакъв заден вход, и изведнъж виждаме едно хубаво усмихнато момче, което ме поздравява по име. Оказва се, че съм му водил лагер-школа в Благоевград. А той бил шеф на института! На другия край на света! За това казвам, че има шанс. И това е вашият шанс!

Това е един психологически момент – да се каже на хората, че те могат и те наистина могат. Някой казват, че е плацебо ефект.

По въпроса за плацебото – преди години по време на войните, когато моят баща бил малко момче неговата баба била болна и го помолила да й донесе светена вода от манастира с една дамаджана. Ама на детето му се играело, излязло навън с другите деца. Наляло вода от чешмата и си казало, че ще види какво ще стане като бабата пие от „светената“ вода. А тя като отпила като скочила и се разпяла, рекла си – всичко е минало, не е болна вече.

Това е внушението, че можеш! Повечето хора ги мързи – това е седмият смъртен грях! Те са умствено мързеливи но и физически, тъй като св. Никола Тесла, св- Майкъл Фарадей са ги освободили от физическия труд. А сега са на път и от умствения труд да ги освободят, така че мозъкът ни да стане на лой като на ония плъх. Хората ги мързи да мислят, за това трябва да  ги накараме да им се услади мисленето като им стане интересно. Като има малко шоу и да им стане занимателно. Второто нещо е да има и спортна страст – като към резултатите, които всяка седмица излизат на лагер-школите.

Има един професор по физика, който години не бях срещал. Виждаме се и той ми припомни нещо, което бях забравил – на същата тази лагер-школа в Благоевград, на която съм подготвил онзи, които ви разказах, че е в Америка, сме правили олимпиада и аз съм изкарвал резултатите и съм залепил на дъската една оранжева лепенка и съм казал „плюйте сега“. И на него много му се искало да плюе. Спортната страст, състезанието – това също е част от удоволствието. Но това е добронамерената конкуренция, в която не се сърдиш на другите, а на себе си когато нещо си сбъркал. Сега съм направил така, че раздавам шоколади – който има над 50% получава „Милка“, над 80% – голяма „Милка“, а който набере 100% получава голям „Тоблерон“. Тази година сме направили 8 олимпиади, като има едно момченце Александър, който вече 6 „Тоблерона“ е изял. Това момче още от 7-и клас по време на школите на Оряховица, където правим повече експерименти, той там си направи сам електронен стетоскоп. Експериментатор-виртуоз, който има една камара награди по математика! Освен това през почивките малкия си решава интрегралчета за развлечение и си извежда закони, докато големите играят карти. Досега той е изял повече тоблерони от най-успешната състезателка по физика на неговите години, което е обнадеждаващо, освен ако той не тръгне по две жени едновременно.

Пред много години, когато бях още млад и зелен, отиваме на учителска конференция в Благоевград, на която казвам, че занимавам ученици 7-8 клас с производни интеграли. Наскачаха всички учители, изкараха ме злодей, идиот, как може такова нещо – ще побъркаш децата. И ехидно питат какви са резултатите – аз млад, ама малко нахален казах, че ще видят скоро. Само след една година вече имахме златен медал на международна олимпиада, когато се смяташе, че българин не може да спечели такъв. Та човек трябва да е малко маниак, за да направи нещо невъзможно.

Няма малки и големи народи. Няма богоизбрани народи, има избрани личности. Вратата е широко отворена всеки може да стане богоизбран. Ако избере да работи за каузата на твореца. Ако стане творец. Другото е ентропията – ако стане разрушител, ще е сатана-избран. То е съвсем елементарно – всеки има свободен избор.

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Първото, което ви казах е ролята на родителите –  детето трябва да е желано. Второто нещо е от малко много да чете книжки. Третото е да се занимава с техника, освен ученето, и да ходи на нашите лагер-школи, разбира се (смее се). Има два сайта, на които се обявяват тези лагер-школи – на фондация „Минко Балкански“ и на фондация „Тео“. Ако има възможност да пътува през седмицата, да ходи на олимпиадите, ако не – сам да се труди вкъщи с шахматически часовник. И да не се опитва да търси отговорите по интернет. Губи се ефекта от състезанието и изненадата, така се правят заменими хора, а моята идея е да правя незаменими хора.

Трябват социално силни хора, като от това не се умира. Японците са тези, които най-много се трудят умствено и живеят най-дълго. От това не се умира, по-дълго се живее.

Следващият етап – най-трудният, това е експериментът. За това много се радвам за това момченце Александър, за което вече ви разказах. Добрите експериментатори и в Америка са кът. Но защо е най-трудното експеримента? Една теоретична олимпиада може 1000 човека да я правят едновременно. Обаче експерименталната задача е свързана с много по-сложни неща. Това не е лабораторно упражнение, в което човек се учи да работи с техника и получава една експериментална култура –  с кой уред как се работи, навици за работа с апаратура и т.н. При експерименталната задача се дава един материал с който да се открие нещо, което за науката е неизвестно, да открие нещо ново.

Преди много години мен са ме учили как се пише оценка на учащ се – за 3 той трябва да знае цялата теория. След това ти се дават задачи за 4, 5 и т.н. За 4 трябва да можеш да решаваш задача по заместване във формула, да не сбъркаш нито едно място и накрая на получиш верен отговор. Но имах един преподавател по инженерна физика, който казваше, че пише само 6 или 2. Защо? Ако един инженер-техник реши правилно задачата и получи верен числен отговор, машината ще работи. Ако сбърка на последния ред, машината няма да работи, т.е. двойка. За 5 ни обясняваха преди, че ученикът не трябва да има задача от учебника, която да не може да реши. За шестица трябва да решава задача от непозната теория, т.е. сам да си изведе формулата. Това е творчество, за което се пише шестица. Изводът – всички учители в България са за затвора. Аз също. Защото кой пише оценките по този начин?

Иван Танев Иванов, който е бил първи първи на олимпиада и после завърши в Ленинград преди изпит учил конспекта, за да не пропусне някоя формула. После на изпита сам си извеждал формулите. Руснаците учат с месеци, потят се, а нашият Иванчо, който в момента е професор, който учи професори, учил само конспекта. Сега на този малкия Александър Проданов развлечението му по цял ден е да си извежда формули без да гледа учебниците. За сведение родителите му нямат университетско образование. Това са здрави семейства, в които цари здрав трудов морал. Научили са си детето да се труди.

Има някои хора, които твърдят, че в България са останали само глупавите, умните са си заминали. Ние тука сме глупаци, че сме останали. Няма такова нещо. Господ раздава талантите с генератор на случайни числа. Има една поговорка: От поп – кюп, от кюп – поп. Кюпът е гърне, в което се слагат разни неща, нещо просто. Обаче попът е нещо интелигентно – знае неща, езици, чел е. Т.е. от нещо просто може да излезе нещо умно и обратното. Всички знаем, че Айнщайн има син, който е умрял в лудница. Който се труди, вероятно ще успее, който не се труди и най-интелигентния да е, няма да успее. От поп – кюп. Вратите за богоизбраните са широко отворени. А всеки от нас може да стане богоизбран.

Та, за експеримента – за него трябва да има експериментална култура, така че да не изгърми уреда! Този Иван Танев Иванов ми е много скъп, но най-много уреди той ми е унищожил. Той е най-некадърният експериментатор, който съм имал за цялата история – една експериментална установка, на която съм го сложил, вече никой не може да работи на нея, тя е унищожена. За мен още е мистика защо на международната олимпиада, на която стана първи, го обявиха за най-добрия експериментатор на олимпиадата! Но беше направил 100 експериментални опита, т.е. 100 пъти той е сядал и по 4-5 часа се е трудил над нещо, правил е по метода на пробите и грешките. Идва при мене – черната ми кутия не работи, 1000 пъти съм казвал, че не трябва да се прави късо съединение на източника. Режа му 5 точки и вече помни, че не трябва да прави късо съединение на източника. Методът на пробите и грешките – трябва да му стоиш на главата и пак ще намери какво да изгърми. Преди години правим експериментална олимпиада във Варна, инспектор излиза от залата и го питаме как е, а той: „мирише на изгоряло“ (смях).

Учителят Теодосий Теодосиев: Цял живот се опитвам да произвеждам незаменими хора
©MediaBricks.bg

Никола сега ще води ученици на олимпиада по експеримент. Преди години на първите такива руският ръководител Станислав Козел обясняваше защо са направили състезание само за експерименти – за съжаление има хора, които стигат до международни състезания, но никога не са пипали амперметър. А това става дума за Русия! Един руски академик беше направил едно изказване, че сме стигнали до време, когато ни трябват само молив, хартия и глава. Където има някаква техника никакви ни няма. Но това не носи пари. Ако една държава иска пари, трябва не само наука, а и техника.

За това сега руснаците са взели вярната линия – първо са взели мерки срещу преписването. Там се преписвало дори и на олимпиадата, затова сега има заглушители на интернета – влизаш в залата и веднага интернетът ти умира. Ако сложиш бръмбар в ухото, можеш да оглушееш. Драконовски мерки срещу преписвачите. При нас все още не са взети такива мерки, което е смъртно опасно за всички ни. В България можеш да завършиш медицина по този начин.

Експериментът е скъпо и трудно мероприятие, което се прави с всеки по отделно, не може 1000 човека едновременно. Много по-трудно е, много по-трудоемко и това е най-сложната част от подготовката. За съжаление много станаха теоретиците, много хора искат да правят нещата само виртуално. Стана много модерно. Примерно – открит урок по химия, учителката много горда, че учениците гледат как се променят цветовете на екрана на компютъра, но това дете никога няма да знае как мирише този химикал. Никакъв химик няма да е той. Има места, на които компютърът е незаменим. Донесоха ми преди време една симулация на движение на електрическа частица, която създава електрическо магнитно поле и какви магнитни силови линии пуска тази частица. Това е нещо, което няма как по друг начин да се направи освен с компютърна анимация. Това е незаменимо, но да рисуваш на екрана на компютъра как се прехвърля химикал от една епруветка на друг, то е просто пошло. Това е перверзия на тема компютри. Да не говорим колко по-скъп е компютъра от тези химикали.

Нашата работа каква е – в тази настанала ентропия, в този хаос, да сме тези самоорганизиращи се клетки, които дават новото начало. Новата Вселена. Когато вселената умре и всичко се изравни, толкова повече се увеличава вероятността за нови ядра на нехомогенност. Там, където расте опасността, расте и спасението. А ние сме това спасение.

(бел. ред. – Текстът е публикуван със съкращения.)

Първа част на лекцията може да видите ТУК.

Втората част на лекцията може да видите ТУК.

Във видеото може да видите запис на третата (последна) част от лекцията на Теодосий Теодосиев: