Наука

Учени от Националния природонаучен музей представиха уникални за страната ни находки от морски влечуги на 245 милиона години

Учени от Националния природонаучен музей представиха уникални за страната ни находки от морски влечуги на 245 милиона години

На 9 и 10 декември се проведе националната конференция с международно участие „Геонауки 2021“. На нея учени от Националния природонаучен музей – БАН представиха пред геоложката общност уникални за страната ни находки от морски влечуги на възраст около 245 милиона години, открити край Годеч. В научния екип зад това откритие са палеонтолозите гл. ас. д-р Латинка Христова и докторантът Владимир Николов от НПМ-БАН, в сътрудничество с гл. ас. д-р Дочо Дочев и студентката Гергана Велянова от Софийския университет и доц. д-р Любомир Методиев от Геологическия институт на БАН.

Досега се смяташе, че в България не са откривани останки от морски влечуги от времето на триаския период (преди 252-201 млн. г.), етап от историята на Земята, когато тези животни търпят бърза еволюция и са изключително разнообразни, както по отношение на формата на тялото, така и като екологични адаптации.

Докторантът Владимир Николов, който представи научния доклад, за втора поредна година беше отличен с наградата за млад учен „Проф. Живко Иванов“, която се връчва от Murgana Geological Consulting Ltd.

На необичайните вкаменелости пръв се натъква местният любител на фосилната фауна Димитър Димитров, който осъзнава значимостта на своето откритие и веднага се свързва с учените в НПМ-БАН. Палеонтолозите от музея посещават района и г-н Димитров лично завежда екипа на мястото на находката. В знак на признателност г-н Димитров е поканен за съавтор на научното съобщение, като активно участва и в оформлението му.

Сред откритите край Годеч вкаменелости се открояват зъби от нотозавър и вероятно от плакодонт, наподобяващо костенурка морско влечуго, което се е хранило с черупчести животни като миди и охлюви. Освен това бяха събрани зъби и люспи от различни риби, както от акулови от групата на хибодонтоподобните, така и от костни риби, вероятно от род Saurichthys. Най-впечатляващите находки обаче са скелетни елементи от влечуги, сред които прешлени, ребра и бедрена кост. За съжаление тези фосили, поне за момента, не са на разположение на учените за изследване.

В процеса на работа палеонтолозите се натъкват на данни за по-ранни открития на триаски морски влечуги в България. Оказва се, че преди десетилетия край град Белоградчик е намерен частично запазен скелет на влечугото Nothosaurus giganteus, който понастоящем се съхранява в Природонаучния музей в Щутгарт (Staatliches Museum für Naturkunde, Stuttgart). Това случайно разкритие определя фосилния материал от района на Годеч като едва втория документиран случай на находки от морски влечуги от времето на триаса в страната. Скалите, в които са запазени вкаменелостите имат изключително широко разпространение на територията на страната, поради което палеонтолозите са обнадеждени, че интересните открития тепърва предстоят.

Откритията край Годеч повдигат редица важни въпроси свързани както с положителната роля, която любителите имат в изследването на мезозойските гръбначни животни в България, така и с необходимостта важните за науката фосилни находки да бъдат съхранявани в публични научни колекции, където да бъдат достъпни за изследване от учените. Същевременно, извършените теренни работи през лятото продължиха добрата практика студенти геолози, които имат желание да тръгнат по пътя на палеонтологичната наука, да бъдат включвани в научните изследвания. Палеонтолозите на НПМ-БАН Латинка Христова и Владимир Николов се надяват това да се превърне в традиция.

Пълният текст на научното съобщение е достъпен на следния адрес:

https://bgd.bg/REVIEW_BGS/REVIEW_BGD_2021_3/PDF/32_Nikolov_Rev_BGS_2021_3.pdf

Учени от Националния природонаучен музей представиха уникални за страната ни находки от морски влечуги на 245 милиона години

Учени от Националния природонаучен музей представиха уникални за страната ни находки от морски влечуги на 245 милиона години