Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април
Наука

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

Научните резултати от три успешни проекта, финансирани от Фонд „Научни изследвания“, обещават да променят начина, по който социализираме културното наследство, да подобрят образователната среда, да спомогнат за характеризиране на лечебни растения и да изследват важни физични процеси в микросистемите. Трите успешни проекта бяха представени на 10 април 2019 г. като част от серия събития, насочени към популяризация на резултатите от проекти, финансирани от Фонда.

– „Модели за социализация на културно-историческо наследство в интелигентен град“ – проф. д-р София Василева, Университет по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ)

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

Съвременните информационно и комуникационни технологии (ИКТ) предоставят огромни възможности в областта на социализацията на културното наследство. Темата е нова не само на национално, но и на международно равнище. В преобладаващата си част изследванията са ориентирани или към културното наследство, или към технологичните проблеми на цифровизацията на наследството, но до момента липсват интердисциплинарни изследвания, свързани с възникващите нови модели на социализация на наследството и като последващ резултат – тяхното експериментално внедряване, с участието на представители на всички заинтересовани страни.

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

Научният проект е силно интердисциплинарен. Работната хипотеза се основава на възможностите, които  предлага развитието на виртуалната реалност като съвременен подход, който да бъде включен в образованието в областта на културното наследство и в социализацията на наследството. През първия етап от проекта е разработена система за холограмна виртуална реалност. Иновативният продукт – цялостна система за виртуална реалност (холограмна витрина) е поставен в Библиотечно-информационния център на УниБИТ и до него имат свободен достъп студенти и преподаватели. Системата вече се използва в процеса на обучение в областта на културното наследство и информационните технологии. По време на представянето, проф. Василева покани всички гости да заповядат да се запознаят със системата на живо.

Част от проучванията, извършени по проекта са отпечатани в монография и студия. Постигнатите резултати и разработените научни продукти са интегрирани в образователния процес и създават условия за насърчаване на интерактивните форми на преподаване и обучение. Резултатите се използват за насърчаване на обмена на научен и практически опит между образователни, научни и културни институции. Очаква се резултатите да намерят приложимост в съвременните изложбени концепции за дигитално представяне на музейни експонати.

– „Фитохимично и молекулярно-генетично характеризиране на лечебни растения от семейство Lamiaceae с високо съдържание на биологично активни вещества“ – проф. д-р Ира  Станчева, Институт по физиология на растенията и генетика към БАН

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

Интересът за характеризиране и използване на генетични ресурси от семейство Lamiaceae (Устоцветни) нараства много бързо през последните години, поради техните многобройни ползи за човека, включително широкото им използване в различни хранителни съставки, напитки и фитомедицински продукти. Origanum heracleoticum (бял гръцки риган) и Hyssopus oficinalis (исоп) са лечебни и ароматни растения от сем. Lamiaceae, които са широко използвани в медицината, фитотерапията и хранителната индустрия като източник на биологично активни субстанции. Тези видове са избрани не само поради тяхното икономическо значение като източници на ценни метаболити – етерични масла и антиоксиданти, но също поради тяхното успешно in vitro култивиране. Целта на научния проект е подбор на висококачествени растения от природни популации на Hyssopus oficinalis (исоп)  и Origanum heracleoticum (гръцки риган), чрез характеризиране с фитохимични и молекулярни маркери и тяхното in vitro размножаване.

Резултатите от проведеното характеризиране чрез молекулярни маркери, ще бъде използвано за по-нататъшно прилагане на ефективни практики за доказване на генетично сродство или различия както вътре в популациите, така и между отделните популации. По този начин се постига управление на генетичните ресурси за опазване на тези видове, както и за прилагане на ДНК-маркер базиран контрол на качеството за увеличаване на тяхното култивиране и висок добив на продукция.

– „Теоретично изследване на неравновесни газови течения в микро/нано системи“ – проф. дмн Стефан  Стефанов, Институт по механика към БАН

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

В последното десетилетие се наблюдава бурно развитие на Микро-Електро-Механичните Системи (МЕМС). Основният двигател за развитието им се явяват фундаменталните научни изследвания (експериментални и теоретични), които генерират необходимите нови знания и идеи за физичните процеси, протичащи в тях. За да се опишат адекватно неравновесните процеси и явления в МЕМС е необходимо да се използват в различна степен нови походи, методи и знания от кинетичната теория, статистическата и квантовата физика, за да се изследва връзката и прехода между непрекъсната и дискретна среди, както и възникващите явления в междинните състояния. В проекта се работи в две направления: създаване на математически модели на изучаваните явления в области с микронни размери и разработване и усъвършенстване на числени методи за тяхното изследване. Научният екип изследва неравновесни явления и процеси в микро/нано газови течения и взаимодействието им с твърди тела и повърхности, които до момента не са изследвани по същество или са изследвани, но в недостатъчна степен. Това са масо- и топлообменни процеси с отчитане на т.нар. хлъзгащи топлинни (thermal creep) явления, случайни  флуктуационни колебания на макроскопичните величини, отчитане наличие на препятствия и грапавост на твърдите повърхнини на канали и каверни.

Три успешни научни проекта бяха представени от Фонд „Научни изследвания“ на 10 април

След представянията на проектите последва активна дискусия за ролята на популяризацията на науката и научните резултати сред обществото, включително и с цел привличане на млади учени. Бе подчертано важното място на българските учени и всички представители на обществото, за постигане на тази цел. Проф. дхн Георги Вайсилов, управител на ФНИ, представи бъдещите инициативи, насочени към популяризация на резултатите от проекти, финансирани от Фонда.