Този четвъртък доц. Алексей Стоев ще ни отведе на „Пътешествие в конуса на Лунната сянка“ в Кръжока по астрономия
EnteR Наука

Този четвъртък доц. Алексей Стоев ще ни отведе на „Пътешествие в конуса на Лунната сянка“ в Кръжока по астрономия

Този четвъртък (31 октомври) доц. д-р Алексей Стоев ще ни отведе на шеметно „Пътешествие в конуса на Лунната сянка“ по време на Кръжока по астрономия във Физическия факултет. На 2 юли 2019 г. над територията на Тихия океан, Чили и Аржентина премина сянката на единственото през 2019 г. пълно слънчево затъмнение. Специалисти по слънчева физика от Института за космически изследвания и технологии – БАН, Филиал Стара Загора и Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин”, Стара Загора  организираха и проведоха наблюдателна експедиция до Република Аржентина. За това не пропускайте кръжока на катедра „Астрономия“ този четвъртък от 19:30 ч. в зала А205/А207, Физически факултет, а входът както винаги е свободен.

Пълната фаза на слънчевото затъмнение това лято продължи 2 минути и 18 секунди. Това време позволи на екипа да направи над 50 фотографски  снимки с различна експозиция и да получи данни за фината структура на слънчевата корона и характерни области във вътрешната й част. Част от снимките са направени с тесноивичен зелен филтър, което позволява да се направи спектрофотометрия на „зелената” Слънчева корона (FeXIV 5303Å). Фотографските наблюдения на бялата корона позволяват да се  определи сплеснатостта на слънчевата корона и коефициента на свързаност с актуалния 24-ти слънчев цикъл.

По-време на затъмнението са получени много добри резултати от паралелни спектрометрични наблюдения на избрани области от вътрешната слънчева корона със спектрографа с висока резолюция, монтиран на 4 метровия TNN телескоп на Обсерваторията „Ла Сила”, Чили направени от френския екип под ръководството на проф. Серж Кучми.

Учените успели да получат данни за промяната на приземната температура, скоростта и силата на вятъра по време на затъмнението, интензивността на слънчевото греене, които ще бъдат използвани за съпоставяне с подобни данни от други пълни слънчеви наблюдения. Направената фотометрия на небето и силата на светене на ореолни явления във фазовата еволюция на пълното затъмнение позволяват да се изследват редица атмосферни явления, получени при рeзкия дефицит на слънчева енергия в атмосферата. В самия край на затъмнението са направени кадри на залязващото над пампасите частично затъмнено слънце.

Астрономът доц. д-р Алексей Стоев работи в Института за космически изследвания и технологии, Филиал Стара Загора. Научните му интереси са концентрирани в областта на хелиофизиката, слънчево-земните взаимодействия и археоастрономията. Откривател и изследовател на древни слънчеви обсерватории и календари, разположени на територията на България и Балканския полуостров. Организатор и участник на наблюдателни експедиции за изследване на слънчевата корона по време на 10 слънчеви затъмнения в България, Русия, Китай, Турция, Австралия, САЩ, Аржентина.

Автор и съавтор на научни публикации, популярни статии и есета, фотоизложби и филми.

Този четвъртък доц. Алексей Стоев ще ни отведе на „Пътешествие в конуса на Лунната сянка“ в Кръжока по астрономия