След настъпването на астрономическата пролет на 20 март идва моментът да преминем и към лятното часово време. Тази неделя (28 март) в 3 часа ще преместим стрелките на часовниците си с един час напред. Така България ще бъде с лятно часово време до 31 октомври, защото предвиденото от Европейската комисия прекратяване на сезонната смяна на часовото време в страните членки на ЕС най-вероятно няма да влезе в сила през 2021 г.
А знаете ли каква е историята на лятното часово време, започнала преди 105 години, и кои държави първи предлагат местенето на часовника? Интересната история на лятното време ни разкрива физикът Пенчо Маркишки в книгата си от 2019 година – „Гид на любителя астроном“, издадена от Катедра „Астрономия“ към СУ.
Идеята за използване на лятно часово време е възникнала благодарение на по-голямата продължителност на деня през лятото и на презумпцията, че тя може да се използва, за да се икономисва енергия. Историята на въвеждането на лятното време е много дълга. В Европа лятно време се използва за пръв път преди 104 години – през 1916 г., когато във Великобритания е гласуван закон, наречен Summer Тime Act (негова версия от 1972 г. е достъпна на http://www.legislation.gov.uk/ukpga/1972/6/contents). С него се регламентира въвеждането на лятно часово време, като стрелките на часовниците тогава е трябвало да се превъртят с 1 час напред на 21 май, а връщането към гринуичко време е ставало на 1 октомври. Инициатор на този закон бил британският бизнесмен Уилям Уилет (William Willett), който обаче не доживял да види идеята си реализирана. До гласуването на закона не се е стигнало никак лесно – имало е много критики, отнасяли са се с ирония към идеята, провеждани са били дълги дебати. Един от първоначалните варианти на закона предвиждал да се превъртат стрелките на часовника не с 1 час, а с 1 час и 20 минути напред, при това на 4 етапа по 20 минути през пролетта, а после през есента пак толкова пъти с по 20 минути е трябвало да се връща часовника към гринуичко време. Наистина осем корекции в годината биха били доста объркващи.
Но англичаните не са първите въвели лятното време. Германия и Австро- Унгария – потърпевши от Първата световна война, поради недостиг на въглища и с цел икономия на енергия въвеждат лятното часово време около 3 седмици по-рано – на 30 април 1916 г.
В Русия лятно часово време е било въведено за пръв път през 1917 г., но после са правени многобройни промени, чиято история е трудна за проследяване.
В САЩ лятно часово време се въвежда през 1918 г. – две години след Европа. През 50-те и 60-те години на миналия век всеки щат е можел сам да решава кога да премине към лятно часово време, в резултат на което през годината са ставали над 20 промени на времето общо, водещи до масово объркване. Сега в САЩ лятно часово време се въвежда от втората неделя на март до първата неделя на ноември.
След Първата световна война идеята за лятното време е изоставена, но със започването на Втората световна война лятното време отново е било използвано във Великобритания, при това е бил извършен експеримент, наричан Британско двойно лятно време (British Double Summer Time – BDST). За да се постигне това, в края на лятото на 1940 г. часовниците не са били върнати с един час назад, а през пролетите на следващите няколко години те са били превъртани с още един час напред и връщани с час назад в края на лятото. Така разликата през лятото е била +2 часа спрямо гринуичко време. Тази практика е била прекратена в края на лятото на 1945 г., когато страната се е върнала към гринуичко време GMT. Поради недостиг на горива през 1947 г. Великобритания отново прибягва за кратко към двойното лятно време.
През март 1968 г. пак във Великобритания е започнат нов експеримент – през часовниците са превъртени с един час напред и до 1971 г. те не са връщани назад. През тези няколко години страната е постоянно с един час напред спрямо гринуичко време.
В България първи опит за въвеждане на т.нар. летен час е направен още през 1919 г., но обществото не е реагирало еднозначно и са настъпили проблеми и обърквания.
У нас официално лятно часово време започна да се прилага през 1979 г., като по-възрастните наши читатели вероятно ще си спомнят, че тогава лятното време се въвеждаше или от последната неделя на март, или от първата неделя на април в 00 ч, а не както сега – в 03 ч. Лятното часово време бе валидно до последната неделя на септември или до първата неделя на октомври, пак в 00 ч.
След 1999 г. се въведе практикуваното в Европа преминаване към лятно часово време, започващо от последната неделя на март в 03 ч., когато часовниците се превъртат с един час напред – на 04 ч. Връщането към зимно часово време (понякога некоректно наричано „астрономическо време“) става в последната неделя на октомври, когато в 04 ч. стрелките се превъртат с 1 час назад – на 03 ч. Това правило всъщност е валидно и сега.
Ако искате да научите повече за предстоящите през годината по-забележителни астрономически явления и най-вече условията за тяхното наблюдение от България изтеглете книгата на Пенчо Маркишки и катедра „Астрономия“ – „Гид на любителя астроном 2021“ от ТУК.
