Стивън Хокинг: Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време
Наука

Стивън Хокинг: Вселената не би означавала почти нищо, ако не беше дом на хората, които обичаш

„Самосъжалението – казваше Стивън Хокинг – е безсмислено и е загуба на време“. Британският учен доказваше това твърдение през по-голямата част от своите 76 години. Когато едва минал двадесетте получава тежка диагноза амиотрофична латерална склероза, никой не вярва, че Стивън ще живее още 2 години, пък камо ли още над 50. Въпреки че ученият „не може да каже нищо хубаво за болестта си“, сам признава, че тя в известен смисъл му е помогнала в работата му като физик-теоретик.

Стивън Хокинг почина на 14 март 2018 г., когато се отбелязваха 139 години от рождението на Алберт Айнщайн и е денят на числото Пи. Той често е подчертавал, че е роден на 8 януари 1942 г. – 300 години след смъртта на Галилео Галилей.

Хокинг оставя трайна следа в науката със своята работа върху разбирането за черните дупки и Вселената като цяло. Той доказва теоретично, че черните дупки изпускат енергия и избледняват – феномен, който по-късно ще стане известен като „лъчение на Хокинг“. Британският физик донякъде променя и разбирането за границите на Вселената, като изказва теорията си, че макар тя да няма граница, има краен размер в пространство-времето.

Гениалният учен на няколко пъти е извличал максималното от своите грешки. Например – Хокинг е бил подразнен от студента по онова време Джейкъб Бекенщайн, защото подкрепя грешна концепция, приписвайки термодинамични свойства на черните дупки. С огромното си желание да го обори Хокинг успява да постигне точно обратното. Той извежда формула, с която може да се пресметне ентропията на една черна дупка. Законът дори бива наречен с техните имена. Подобно е положението и с облога с Кип Торн дали обектът X-1 в Лебед е черна дупка, който Хокинг губи.

Ученият е автор на няколко книги, сред които „Кратка история на Вселената“, продадена в милиони екземпляри, и продължението й – „По-кратка история на Вселената“. За работата си той е получавал редица награди – Златен медал на английското Кралско астрономическо общество, Награда Волф за постижения в областта на физиката, членство във Ватинканската академия на науките, но няма Нобел. Неговият принос е в теоретичната наука, а за да бъде отличен с Нобел трябва никой друг учен да потвърди откритията му чрез наблюдения или експеримент.

Животът на Стивън Хоукинг започва в Оксфорд, Англия, където получава и първоначалното си образование. Баща му, който бил лекар, искал Стивън да поеме по неговите стъпки в медицината, но младежът имал други намерения. И ги реализирал като бил приет за докторантура по космология в Кеймбридж. На 21 години вместо да се радва на живота, който му предстои, Стивън започва да получава първите симптоми на тежкото генетично заболяване, което носи. Лекарите му дават максимум 2-3 години живот. Чувайки диагнозата, той решава да започне докторантурата си в Кеймбридж, но през първите месеци там изпада в тежка депресия. След няколко седмици в изолация, той решава да възприеме нова теория за живота си – „Дори, когато се парализирам напълно, ще мога да се занимавам с прекрасни неща. Например да изследвам Космоса“, споделя по-късно Хокинг.

„Липсата му оставя интелектуален вакуум. Но той не е празен. Мислете за него като за вид енергия, проникваща в тъканта на пространство-времето, която не се поддава на измерване“, написа в Twitter световноизвестният астрофизик и научен автор Нийл Деграйс Тайсън след смъртта на Хокинг.

От НАСА споделиха в социалните мрежи  – „Неговите теории отключиха цяла вселена от възможности, които ние и целият свят изучаваме. Дано да продължи да лети като Супермен, както каза на астронавтите от Международната космическа станция през 2014 г.“


„Той беше велик учен и необикновен човек, чиято работа ще живее още дълги години напред във времето. Неговите кураж и постоянство, както и брилянтното му чувство за хумор вдъхновиха много хора по цял свят. Веднъж той каза: „Вселената не би означавала почти нищо, ако не беше дом на хората, които обичаш”. Винаги ще ни липсва”, гласи официалното съобщение от трите деца на Хокинг – Луси, Робърт и Тим.