Софийски фестивал на науката: Д-р Божидар Стефанов с истории от кухнята на куриозните открития
©MediaBricks.bg
Наука

Софийски фестивал на науката: Д-р Божидар Стефанов с истории от кухнята на куриозните открития

Колко ванилия може да се произведе от 4 кг кравешки изпражнения? Може ли ученичка в пети клас да вдъхнови откриването на нов клас експлозиви? Има ли сирене, което да привлича комарите като човешките крака? Колкото и странно да звучат тези въпроси отговорите им се намират в публикувани научни статии. За тези куриозни истории от света на науката и за още забавни лауреати на наградите IgNobel разказа д-р Божидар Стефанов по време на своята лекция „Учените сигурно са полудели“ на Софийския фестивал на науката в София Тех Парк.

Момичето в пети клас, за което споменахме, се казва Клара Лайзън. Докато си играело с учебен конструктор по химия, детето създало модел на молекула, непозната на нейната учителка. От своя страна тя изпратила снимка на модела към свой приятел, който работил в местния университет. Оказало се, че не само такава молекула може да има, но и тя е на неизвестен до онзи момент експлозив. „Клара и нейната учителка били вписани като съавтори в научната статия за откритието“, разказа още д-р Стефанов на своята лекция.

Той сподели с публиката в зала А1 на Софийския фестивал на науката и за 15-годишния скаут, който искал да спечели поредната си значка за постижения, но малко надскочил задачата. Вместо да създаде модел на ядрен реактор от клечки за уши, кибрит и други подобни материали, той направил истински реактор в гаража на дома си. За да се добере до материали се представял за професор, изкупил стотици противопожарни аларми, заради елементите в тях и си набавил гайгеров брояч. Започнал да се тревожи, когато уредът отчитал радиация от кухнята в къщата му. Историята стигнала до местната полиция и се оказало, че там има ядрен отпадък, заради опита на момчето. То не получило желания бадж, но останало в научната история като „ядрения бойскаут“.

Софийски фестивал на науката: Д-р Божидар Стефанов с истории от кухнята на куриозните открития
©MediaBricks.bg

За да сподели такива научни истории с публиката на Софийския фестивал на науката д-р Божидар Стефанов се вдъхновил от т.нар. антинобелови награди IgNobel, които всяка година отличават най-куриозните открития. Примерно, че миризмата на сиренето Лимбургер привлича комарите също толкова силно както и тази на човешките крака. Макар че на пръв поглед това е безполезен извод, се оказва, че това сирене вече се ползва в капаните за насекоми в Африка.

Други лауреати на IgNobel откриват, че човешката слюнка е идеалният почистваш препарат за злато и керамични произведения на изкуството, заради специален ензим в нея. Японски химици пък са отличени, заради синтезирането на ванилия от кравешки изпражнения. Методът им обаче не е много успешен, тъй като за пакетче от 2 г ванилия е нужно да се обработят около 4 кг остатъци от крави, коментира на лекцията д-р Стефанов.

Софийски фестивал на науката: Д-р Божидар Стефанов с истории от кухнята на куриозните открития
©MediaBricks.bg

През 2011 г. награда за химия IgNobel отишла при изобретателите на противопожарна аларма, която вместо със звук кара хората да се евакуират с миризма. Те установили, че най-подходяща за целта е тази на уасабито. При опитите само един човек не се евакуирал, тъй като в този момент бил със запушен нос.

Две години по-рано пък антинобелово отличие отишло при откривателите на диамантената нишка в текилата. Мексиканската ракия има идеалното съотношение между въглерод, кислород и водород, за да може да се превърне в диамантен филм. С малко технологични познания как може да стане това ще си спестите пари при предложение за брак, примерно.

Д-р Божидар Стефанов е докторант в шведски университет, занимава се с популяризиране на науката и преподаване на студенти. Освен че разказа за своите впечатления от света на абсурдните научни постижения, той показа и своя принос, като демонстрира свое изобретение. Уредът измерва отпечатъка, който хората оставят с присъствието си в определена стая. Замислен като начин за измерване на замърсяването на въздуха, се оказало, че той засича и други неочаквани неща. Примерно, кога студенти се събират тайно да пият в залата, където Стефанов правил тестовите опити на уреда. Химикът направи и жива демонстрация на изобретението си, като беше скрил машинка сред публиката в залата и показа в реално време какъв е молекулния отпечатък от човешкото присъствие.