Скот Галоуей е провокативен, забавен и съвсем между другото един от 50-те най-добри преподаватели по бизнес в света. В книгата си, посветена на четирите технологични гиганта – „The Four: Скритата ДНК на Apple, Amazon, Facebook и Google (издателство „Изток-Запад“) Скот Галоуей проследява как в последните десетилетия те проникват толкова дълбоко в живота ни, че вече е почти невъзможно да ги избегнем и бойкотираме. Възползват ли се от доверието ни, събирайки данни за нас и действията ни? Защо фондовият пазар им прощава за грехове, които биха унищожили други фирми? И тъй като вече са компании за трилиони долари, може ли някой да ги предизвика?
Твоят мозък непрестанно работи на пълни обороти. Задава милион въпроси, но често се случва да не може да даде отговори на повечето от тях. При подобни ситуации в миналото човек е търсил Вселената или Бог. Тогава звездите са се преподреждали, вятърът е обръщал посоката си, а водата се е разплисквала, за да подскаже правилното решение. Днес е по-лесно. Съществува „Гугъл”. Включваш компютъра или телефона си и вече имаш директна връзка с модерния Бог. Сега си представи всички въпроси, които си написал и изпратил в неговата (пощенска) кутия. Май му вярваш повече от на всеки друг?
Твоето сърце тупти толкова силно, когато те прегръщат, целуват, докосват и… харесват новата ти снимка в социалната мрежа. Чувстваш се обичан, но имаш нуждата и ти да дадеш любов на другите. Фейсбук ти позволява да направиш именно това. Предлага ти снимки и информация, които провокират емпатия, поставят началото на връзки и създават усещането за семейство. Какво като е виртуално, а не истинско?
Отваряш гардероба. Претъпкано е и половината неща изпадат на земята. Отваряш хладилника. Пак ще трябва да хвърлиш киселото мляко, започнато преди седмица. Вътре има поне още 6. Имаш нужда от много по-малко, но ти си човек. В теб е заложено да искаш още, и още. И още. Все пак да имаш твърде малко е много по-лошо от това да имаш твърде много. Затова влизаш в „Амазон”. Презастраховаш се.
Избираш нов телефон. Оглеждаш се в магазина. Виждаш всички телефони и… „Айфон”. Той е божествен, съвършен, фетишизиран. Няма смисъл да го купуваш, не можеш да си го позволиш. Тези рационални сигнали са заглушени, защото „механизмът на действие на лукса е такъв, че самото харчене е част от цялото преживяване. Да купиш диамантена огърлица от каросерията на камион, дори камъните да са истински, не носи същото удовлетворение като да я купиш от „Тифани“, където добре облечен продавач показва украшението под яркото осветление, говорейки с приглушен глас.” Купуваш „Айфона”. Вече си „айчовек”. Свръхчовек.
