Световнопризнатият проф. Димитър Съсълов ще изнесе лекция в Кръжока по астрономия на 24 октомври
Наука

Световнопризнатият проф. Димитър Съсълов ще изнесе лекция в Кръжока по астрономия на 24 октомври

Катедра Астрономия към СУ организира страхотно начало за новия сезон на Кръжока по астрономия. Този четвъртък (24 октомври) гостуващ лектор е световнопризнатият проф. Димитър Съсълов. Той е професор по астрономия в Харвардския университет, директор на мултидисциплинарния център Origins of Life Initiative и един от водещите изследователи на космическия телескоп Kepler. Темата, която проф. Съсълов ще представи, е „Екзопланети: Бъдещи насоки“.

Лекцията ще се проведе във Физическия Факултет на СУ (бул. Джеймс Баучер №5), сграда А, етаж 2, в зала А205 или А207 с начало 19.30 ч.

Някои от най-значимите изследвания на проф. Димитър Съсълов са свързани с откриването на екзопланети, подобни на Земята. Първото откритие на екзопланета чрез пасажния метод е дело на Съсълов и сътрудниците му през 2002 – 2003 г. Откритата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец е и най-далечната известна екзопланета през тези години.

Той защитава докторска степен по физика през 1988 г. във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и докторска степен по астрономия през 1990 г. в Университета на Торонто, Канада. Занимава се с изследвания на връзката между вещество и излъчване както в звездните и планетните атмосфери, така и в техните вътрешни слоеве.

Професор Съсълов е един от водещите изследователи на космическия телескоп Kepler. Автор е на над 600 научни публикации, цитирани над 25 000 пъти. Девет от публикациите му са в най-престижното научно списание в света – Nature. Научно-популярната му книга – „The Life Of Super-Earths“ (2012) е издадена на български през 2013 г. („Животът на свръхземите“).

Нобеловата награда по физика за 2019 година бе поделена между James Peebles „за теоретични открития във физическата космология“, и Michel Mayor и Didier Queloz „за откритието на екзопланета, обикаляща около звезда, подобна на Слънцето“. В обсерваторията Haute-Provence в Южна Франция през октомври 1995 г. те успяха да детектират планетата 51 Pegasi b, газов гигант от типа горещ Юпитер.

С това откритие стартира революция в астрономията и днес вече са ни известни над 4000 екзопланети в Млечния път. Все още се откриват странни светове с невероятно богатство от размери, форми и орбити. Те са предизвикателство за нашите предварително създадени идеи за планетарните системи и принуждават учените да преразгледат теориите си за физическите процеси зад произхода на планетите. Най-успешният до момента проект за търсене и изследване на екзопланети беше космическият телескоп Kepler. Днес, наследникът му TESS (Transiting Exoplanet Survey Satellite) търси планети около 200 000 звезди. Благодарение на тези и на бъдещите планирани проекти за търсене и изследване на екзопланети може да намерим отговор на вечния въпрос дали има живот някъде там.

Лекцията също така е част от Ratio „Месец на Космоса“ (Space Month). Инициативата „Месец на Космоса“ цели запознаване на обществото с постиженията на учени и инженери с цел опознаване и овладяване на Космоса и подобряване на познанията ни за това как работи Вселената. За целта през месец октомври са планирани серия от събития, свързани с астрономия, астрофизика, космически изследвания и инженерство.